Експерти коментират разпространението на радикалните идеологии у нас

В ефира на националната телевизия експерти по сигурността и политолози анализираха разпространението на радикалните идеологии в България. Повод за дискусията стана съвместната акция на МВР и ДАНС в Пловдив срещу последователи на организацията „Кръв и чест“, за чиято дейност в града има данни от над две десетилетия. Според специалистите доказването на организирана престъпна дейност и активна пропаганда ще бъде сериозно предизвикателство за разследващите.

Тънката граница между субкултура и пропаганда

Бившият главен секретар на МВР и експерт по национална сигурност професор Николай Радулов подчерта, че притежанието на определена литература не е престъпление според българското законодателство. Според него трябва да се прави ясна разлика между споделянето на интереси и активното разпространение на забранени идеологии.

„Свободата на словото в повечето страни разрешава да се събират хора със сходни интереси и вярвания и да споделят помежду си, но това не е пропаганда“, коментира професор Радулов в ефира на NOVA.

За да се докаже пропагандна дейност, разследващите трябва да установят категорично, че членовете на групата активно увещават трети лица и разпространяват материали. Експертът даде ярък пример за визуалното въздействие на екстремизма: „Един младеж с татуиран пречупен кръст на рамото, който се разхожда и това се вижда, има по-голяма пропагандна стойност, отколкото един такъв клуб“.

Политологът доцент Стойчо Стойчев допълни картината, като обясни, че подобни „метъл кръчми“ съществуват в почти всеки по-малък град у нас. Те функционират предимно като затворени пространства за хора, които вече се познават, и представляват по-скоро изолирана субкултура, отколкото масово явление.

Търси се йерархия и организатор

Основният проблем пред разследващите органи ще бъде доказването на организирания характер на структурата в Пловдив. Към момента няма официални обвинения за конкретни нападения, които да са директно наредени от ръководството на групата.

„Ако целта тук на разследващите е да докажат, че това е организирана група, трябва да докажат кой е организаторът, имат ли някакъв вид йерархия вътре или друга организация, кой командва, шпицкоманди ли са, извършват ли някакви нападения по нареждане или по поръчка“, категоричен е доцент Стойчев.

По отношение на задържаните за побой над двама непалски граждани, политологът уточни, че липсва доказателствена връзка, която да сочи, че нападението е било планирано и организирано от самата структура на „Кръв и чест“.

Международни връзки и „идеологическа хибридизация“

Екстремистките движения в България не функционират в изолация, а са тясно свързани със сродни организации в Западна Европа. Движението „Кръв и чест“ води началото си от Великобритания, припомни преподавателят по политически науки професор Анна Кръстева.

Според нея най-видимата проява на тези мрежи у нас е традиционният „Луковмарш“. Събитието е трайно вписано в международния неонацистки календар и носи същата тежест като Деня на честта в Будапеща.

Професор Кръстева обърна внимание и на един нов феномен – проникването на радикални влияния от различни геополитически посоки, включително под формата на руски фашизъм. Именно тази идеология е вдъхновила така наречените български „ловци на педофили“, чиито действия ескалираха до актове на крайно насилие. „На по-научен език наричаме това идеологическа хибридизация“, обобщи експертът.