Археолози намериха доказателства за винопроизводство от преди 7000 години в могилата "Юнаците"

Археологическо откритие от световно значение: в селищната могила "Юнаците" край Пазарджик са намерени най-ранните доказателства за винопроизводство на Балканите. Находката датира от преди 7000 години и според учените представлява една от най-ранните данни за производство на вино в Европа.

Откриването е направено при проучването на къща от каменно-медната епоха, която е била опожарена в петото хилядолетие преди Христа. "Имахме доста голямо количество овъглени ботанични останки от пшеница, ечемик, леща, нахут дори. Имаме данни за събиране и дърво диворастящи плодове като например ябълки, круши, дренки, грозде, диво грозде", обяснява доц. Камен Бояджиев от Националния археологически институт.

Над три хиляди гроздови семки

В една от разкритите къщи археолозите откриха над три хиляди гроздови семки в близост до два разрушени съда. "Може би включително анализите на колегите ботаници свидетелстват за производство на гроздова напитка, най-вероятно вино. И това всъщност е един от най-ранните данни, една от най-ранните данни за винопроизводство, които има на Балканите до този етап", подчертава ръководителят на разкопките.

Селищната могила "Юнаците", известна още като "Градът на птиците", се проучва от десетилетия. Обектът е един от най-важните праисторически паметници в България, който разкрива живота на цивилизация с високо ниво на развитие.

Майстори на керамиката и металургията

Жителите на древното селище са били изключително умели занаятчии. Виното вероятно са сипвали и пили в елегантни и фини съдове, покрити с графитна украса. "Всъщност тази украса с графит е много характерна именно за каменно-медната епоха. В Юнаците сигурно около една трета от съдовете са украсявани", обяснява доц. Бояджиев.

Освен високоразвитото керамично производство, древните жители са имали и специализирано металургично производство. Откриват се златни накити, развита търговска мрежа - сол от Провадия, кремък от североизточните райони, накити от миди и раковини от Егейско море.

Цветни стени и магически символи

Къщите в древното селище са били не само просторни - между 60 и 100 квадратни метра всяка, но и красиво декорирани. "Имаме части от стенна мазилка, които са били също украсявани с подобни мотиви като керамичните съдове", разказва археологът.

За първи път намират част от стенна мазилка около входа на къщата, която е изрисувана с червена и бяла боя. "Дали е свързан с някакво заклинание, предпазващо къщата, или нещо друго не можем да кажем, но подобни мотиви най-общо ромбовидни или спирали, меандри се развиват с ромб в средата", коментира доц. Бояджиев.

Игри и ритуали

В съседната къща пък откриват сериозна колекция от ашици - над четиридесет броя, всички със сходни размери и със следи от обработка. "Всички те са от овце, тоест очевидно са търсени конкретен вид кости, с конкретни размери", обяснява ученият.

Археолозите предполагат, че ашиците са били част от игра или магически ритуал. Женските костени фигурки вероятно са свързани с култа към богинята майка, а изваяните богини от глина подсказват част от неолитната мода с накити по ушите и под устната.

Край на цивилизацията

Древната цивилизация в Юнаците е просъществувала стотици, дори хиляди години. Били са щастливи в "Града на птиците" - техен дом между три планини и две реки. Но идват други - в края на халколита степни номадски племена слагат край на цялата халколитна култура на Балканите.

Културата Марица, носителите на която са смятали птиците за свой прародител, остава завинаги в историята чрез стотиците глинени фигурки и най-старото вино в Европа.