Автомобилният и шивашкият сектор са най-тежко засегнати от кризата

Над 4500 български дружества са влезли в процедура по несъстоятелност или са обявили окончателен фалит през изминалата година. Рекордният скок от близо 10 процента на годишна база засяга най-вече трудоемките сектори, а вълната от фалити удари тежко русенската икономика, където ключови предприятия преустановяват дейност. Докато бизнесът сочи като основни причини високите цени на тока, европейската индустриална рецесия и рязкото вдигане на минималната работна заплата, държавата отчита "стабилна бизнес среда" и успешни мерки за подкрепа.

Русенската шивашка индустрия е на колене

Краят на ерата на евтината работна ръка у нас нанася най-сериозния си удар върху шивашкия бранш. След като през миналата година емблематичната русенска фабрика "Арда-Русе" спря работа, през този месец окончателно затваря врати и "БТБ България".

Причината за оттеглянето на бизнеса е ясна – клиентите масово пренасочват поръчките си към държави с по-евтино производство в Азия. Процесът не е изолиран. Още през 2023 година най-големият производител на чорапи "Делта текстил - България" изнесе мощностите си към Турция, а в момента се закриват и редица по-малки цехове из цялата страна.

Колапс в автомобилния сектор

Освен леката промишленост, тежък удар понася и производството на автомобилни компоненти. Според данните на Българската стопанска камара, през последните две години врати са затворили над десет големи завода.

След като германската "Леони" остави 1300 души без работа в Плевен, а японската "СЕ Борднетце" затвори базата си в Мездра, негативната тенденция се задълбочава. През март тази година заявление за масови съкращения и закриване на производството във Враца подаде "Теклас България", въпреки че през 2019 година получи държавен сертификат за инвеститор клас "А". Към списъка с напускащи инвеститори се присъединява и германската "МД Електроник", чийто завод във Враца също спира работа в средата на тази година.

Мария Минчева: "Ако този ръст на минималната заплата продължи, фалитите ще засегнат и други сектори, защото производителността не може да я догони."

Според работодателските организации работната среда у нас вече не е благоприятна за откриване на нови предприятия, а страната страда от остра липса на експортна стратегия.

От другата страна на дебата за доходите стои държавата в лицето на Министерството на труда и социалната политика.

Борислав Гуцанов: "Дори след увеличението заплащането на труда в България остава най-ниското в целия ЕС."

Институционален пиар срещу суровата реалност

На фона на хилядите фалирали компании и свиващото се индустриално производство, Министерството на икономиката и индустрията продължава да излъчва оптимизъм. От ведомството твърдят, че създават "предвидима и стабилна бизнес среда", като се хвалят с реализирани мерки в подкрепа на десетки хиляди предприятия.

Институцията стига дотам да изтъкне като успех факта, че коефициентът на оцеляване на предприятията за петгодишен период е 44 процента. Зад тази суха статистика обаче се крие признанието, че над половината от новосъздадените фирми в България умират преди да навършат пет години. Контрастът между институционалния възторг и реалността се допълва от факта, че от началото на годината държавата е издала едва три нови сертификата за инвестиции, разкриващи символичните 65 работни места – бройка, която дори не може да компенсира съкратените само в едно русенско предприятие.