Михаил Кръстев: Държавните субсидии за горива надуват инфлационен балон
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 1

Експерти предупреждават за обратен ефект от правителствените компенсации срещу ценовия шок
Държавната намеса и директните финансови компенсации срещу поскъпването на горивата могат да предизвикат обратен ефект и да ускорят инфлацията у нас. Около тази теза се обединиха икономистите Михаил Кръстев и Георги Вулджев, които анализираха адекватността на антикризисните мерки на служебния кабинет. Дебатът се провежда на фона на актуалните данни на Националния статистически институт, според които годишната инфлация в България достига 3,3% към февруари 2026 година, а напрежението в Близкия изток създава сериозни рискове от нов енергиен шок.
Превантивни мерки срещу ценови удар
Според Георги Вулджев към момента липсват сериозни признаци за масово поскъпване на стоките от първа необходимост извън сектора на горивата. Въпреки това експертът определя превантивните действия на правителството като наложителни.
"Не виждаме индикации за поскъпване, но е добра идея да се вземат мерки да се предотврати такова покачване", посочи Георги Вулджев, цитиран от NOVA.
Икономистът смята, че при евентуален по-тежък инфлационен удар, държавният апарат трябва да насочи усилията си приоритетно към компенсиране на най-уязвимите групи от обществото. Целта на подобен подход е да се предотврати рязък срив в потреблението, който би довел до забавяне на икономическия растеж на страната. Вулджев обръща внимание и на външните фактори, определяйки енергийната политика на Европейския съюз като изключително противоречива заради едновременното ограничаване на енергийни източници и паралелните опити за справяне с дефицита им.
Рискът от директното раздаване на пари
Далеч по-остра позиция спрямо действията на институциите изрази Михаил Кръстев. Той предупреждава категорично, че директното раздаване на финансови помощи не само че няма да неутрализира инфлационния натиск, но може допълнително да го подхрани, особено когато става въпрос за субсидиране на акцизни стоки като горивата.
"Държавата трябва да има ограничени действия", заяви Михаил Кръстев. "Парите няма да помогнат за инфлационния натиск", допълва експертът.
Той припомня основното икономическо правило, че инфлацията се овладява най-ефективно чрез свиване на паричното предлагане. "Когато се опитваме да запазим нивото на потребление, създаваме балон", предупреждава икономистът. Алтернативата, която той предлага, включва фокус върху диверсификацията на енергийните доставки и драстично облекчаване на административните регулации, което да позволи на пазарните механизми сами да балансират цените.
Очаквания за икономиката през 2026 година
Дискусията между специалистите идва в момент, когато макроикономическите анализатори прогнозират допълнителен ценови натиск през 2026 година, движен основно от нестабилността в Близкия изток и движението в цената на петрола. Общият извод на икономистите е, че настоящите правителствени мерки могат да предложат само краткосрочно успокоение на пазара, докато трайното овладяване на кризата изисква цялостна стратегия, а не просто субсидиране на потреблението на парче.























