Манастирският комплекс привлича огромен брой български и румънски поклонници

В петък, на 17 юли, манастирът „Света Марина“ край русенското село Каран Върбовка отбелязва своя традиционен храмов празник. На този ден православната църква почита паметта на светицата, която в християнската традиция се смята за покровителка на водите и закрилница на вярващите от природни бедствия и стихии. Светата обител очаква да посрещне стотици миряни, търсещи изцеление и духовна утеха.

Чудотворни мощи и лековита вода

По дългогодишна традиция манастирският комплекс привлича огромен брой български и румънски поклонници. Те пристигат в региона специално за празника, за да се поклонят пред частицата от мощите на света Марина. Свещената реликва се съхранява постоянно в храма от 2013 година насам и е обект на дълбока почит сред миряните.

Освен с мощите, Каранвърбовският манастир е широко известен в цялата страна и отвъд река Дунав със своята лековита изворна вода. Вярващите смятат, че водата от аязмото притежава силата да лекува различни заболявания и да носи облекчение на страдащите.

Легендата за сляпото момче

Историята на манастира крие дълбоки корени, датиращи още от епохата на Второто българско царство. Светата обител е функционирала активно до падането на българските земи под османско владичество, когато е била напълно разрушена и заличена.

Възраждането на духовното средище е обвързано с една от най-популярните легенди в Русенско. Според местното предание, възстановяването на святото място се дължи на чудото, сполетяло едно сляпо турско момченце. Детето се измило с водата, която продължавала да извира сред руините на някогашния манастир, и мигновено прогледнало. Според преданието, това знаменателно събитие се е случило точно на 17 юли – денят, в който се почита паметта на света Марина.

Възраждане на светата обител

В знак на дълбока благодарност за изцелението на сина си, бащата на момчето, който бил собственик на нивата, взел благородно решение. Той подарил на местните християни земята, в която се намирал чудотворният извор, за да могат те да се грижат за нея.

Този акт на дарение поставил началото на възстановяването на комплекса. В периода между 1828 и 1859 година около извора постепенно били изградени първите нови монашески килии, както и малка църква, която да събира вярващите от региона.