1,7 милиона празни жилища вещаят стагнация при имотите

Имотният пазар в България е изправен пред сериозна стагнация заради огромния дял от близо 1,7 милиона празни жилища, които съставляват 40% от сградния фонд. В актуално интервю за предаването „Делници“ по Евроком предприемачът и финансов експерт Макс Баклаян предупреди за сериозно охлаждане в сектора. Противно на твърденията му обаче, че реализирането на сделка вече отнема над 65 дни, актуалните данни за първото тримесечие на 2026 година показват темп на продажба между 29 и 38 дни. Баклаян акцентира и върху макроикономическите рискове, посочвайки, че „заради бюджетните дефицити и липсата на инвестиции в реалната икономика съществува реален риск държавният дълг да достигне 50% от БВП до 2029 година“.

Пазарът на недвижими имоти се намира в преходен период, а основните индикатори сочат към предстоящо сериозно охлаждане и стагнация. Според финансовия експерт и предприемач Макс Баклаян около 40% от сградния жилищен фонд в България е напълно празен, което се равнява на близо 1,7 милиона необитаеми жилища според официалните статистически данни. По думите му, българинът погрешно възприема недвижимостите просто като склад за съхранение на пари, което води до сериозни изкривявания – само в столицата София пустее почти една трета от жилищния фонд. Парадоксално, въпреки огромния брой празни имоти, строителството на нови сгради в големите градове продължава да бъде активно. Експертът изтъква, че ако дори малка част от тези имоти излязат на пазара за продажба, това ще промени изцяло динамиката на търсенето и предлагането.

Въпреки твърденията на анализатора по време на интервюто, че реализирането на имотна сделка вече отнема над 65 дни, актуалните пазарни данни за първото тримесечие на 2026 година показват по-различна и оптимистична картина. Реалното време за продажба на жилище в големите градове остава под 40 дни, поддържайки темпо между 29 и 38 дни. Въпреки това забавянето е налице, като Баклаян оприличава имотния пазар на огромен параход, на който му трябват години, за да промени вече зададената си траектория.

Блокирани милиарди при нулеви лихви и рекордни банкови печалби

Извън тухлите и бетона, другата огромна част от спестяванията на населението е затворена в банкови сметки. В момента сънародниците ни държат над 60 милиарда евро в банковата система при практически нулеви лихви. Тази свръхконсервативна стратегия обрича парите на сигурна ерозия от системната инфлация, докато същевременно помпа приходите на финансовите институции. „Банковата система отчита рекордни печалби за милиарди, частично спечелени от това, че не им се налага да плащат абсолютно нищо по депозитната база, която ние сме им осигурили“, коментира Баклаян. Според него именно тези масиви от евтин финансов ресурс позволяват на банките да отпускат огромни обеми ипотечни кредити, които досега са надували цените на жилищата.

Опасната спирала на дълга и бюджетните дефицити

Вторият ключов акцент в анализа засяга сериозните макроикономически рискове пред държавата. Експертът предупреждава категорично, че съществува напълно реален риск държавният дълг на България да достигне 50% от Брутния вътрешен продукт (БВП) до 2029 година. Този скок е пряко следствие от системната политика на теглене на необезпечени външни кредити за покриване на хронични бюджетни дефицити. За допълване на картината Баклаян припомня, че при тежкия икономически крах на държавата през 1997 година, довел до спешното въвеждане на валутния борд, нивото на дълга е било 52% от БВП.

Проблемът обаче се корени не толкова в самия дълг, колкото в липсата на възвращаемост от похарчените милиарди. „Държавата тегли пари, които няма отвън, вкарва тази необезпечена валута в икономиката и на всичкото отгоре не я ползва за инфраструктура, за да свърже Видин и Варна с останалата част на България, нито за технологии и образование“, възмущава се анализаторът. Вместо да се инвестира в реалната икономика и за преодоляване на функционалната неграмотност сред подрастващите, заетите средства потъват за заплати в една от най-раздутите държавни администрации в Европейския съюз. Изводът е ясен – страната се нуждае от държавници, готови да вземат тежки и непопулярни мерки, вместо от поредните управляващи, търсещи спасение в краткосрочния политически популизъм.