Кристиян от Радомир: Пенсионери чакат с часове за евро, които не получават
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 1

Технически гафове и липса на подкрепа за безработните бележат първата седмица на новата валута
Първото изплащане на пенсии в евро, което започна на 7 януари 2026 година, се превърна в изпитание за хиляди възрастни хора в страната. Докато официалните власти уверяват, че преходът е плавен, сигнали от граждани разкриват напрежение и хаос пред пощенските клонове.
"Разбрахме всички, че някои пенсионери не са получили парите в евро, защото има някакви причини. Хората чакат с часове, но нищо не са получили", споделя в писмо до Dunavmost Кристиян от Радомир. Според него ситуацията е "хубава новина" единствено за политическите сили, които се надяват на протестен вот на предстоящите избори.
Хаосът на "гише"
Проблемите засягат основно тези 29% от пенсионерите, които получават парите си в брой чрез "Български пощи". Въпреки че Националният осигурителен институт (НОИ) обяви график за изплащане до 20 януари, в по-малките населени места като Радомир се съобщава за недостиг на еврови наличности или софтуерни забавяния.
В същото време МВР предприе засилени мерки за сигурност около банките и пощите, за да предотврати инциденти по време на първия голям кешов обмен на валута в историята на страната.
"Скритата" безработица
Освен проблемите с пенсиите, читателят поставя и въпроса за реалното състояние на пазара на труда. Той изразява скептицизъм към официалните данни, според които в страната има работа за всеки.
"Има ли хора в страната без работа, на които никой нищо не им е обещал или пък помогнал от Бюро по труда, за да започнат работа?", пита Кристиян. Той подчертава, че макар стотици хиляди българи да са зад граница, за останалите в страната намирането на заетост, която не е за "западен работодател", остава сериозно предизвикателство.
Ситуацията в началото на 2026 година показва, че техническото приемане на еврото е само едната страна на монетата. Другата е социалната несигурност в условия на поредна правителствена криза, която оставя най-бедните граждани в ролята на безпомощни наблюдатели на историческата промяна.





















