На Международния фестивал за реклама „Ред епъл“ в Москва космонавтът и блогър Олег Артьомов разказа за секса, алкохола и храната в космоса, както и за колко дни може да се стигне до Марс и обратно.

Не прекарвам повече от 15-20 мин. в социалните мрежи. А преди въобще ни забраняваха да ги ползваме, пише FBR.bg

Като малък не си и мислех да ставам космонавт. Пораснах на Байконур, там ни строяваха и в студ, и в жега, за да посрещаме космонавтите. А те постоянно закъсняваха! Затова и не ги обичахме много.

11 години се подготвях за първия си полет в космоса. Ако знаех, че ще уча 11 години, едва ли щях да се навия. Бих бил по-полезен! А то събираш, събираш и едва накрая даваш.

Трудно е да кажеш кои са по-яки. Станцията ни със САЩ е обща. Засега по-хубаво е при нас. В момента само ние имаме кораби. Но американците планират нова ракета и скоро ще я направят, ето това ще е яко!

Храната на руснаците и американците се различава съществено. Нашата със сигурност е по-вкусна! Дори я използваме като валута. Разменяме наша извара за скариди. Разбира се, тях по ги бива със скаридите.

Алкохолът в космоса е възможен. Но е забранен. Дали си носим? Не мога да кажа.

Първоначално жените в космоса бяха по-малко, тъй като важеше морската традиции: „Жена на кораба….“. А и желаещите сред жените са по-малко. Ние сега имаме две активни космонавтки. Лена Серова наскоро летя и направи всичко правилно. А втората, Анна Кикина, по някои параметри не отстъпва дори на мъжете.

Сексът в космоса е технически възможен. Наистина, „Камасутра“-та там си почива. И зачеването в орбита е възможно. Но не бива да се ражда и въобще за развиването на плода е нужна поне изкуствена гравитация. Безтегловността си е коварна.

За стресови ситуации ни подготвят с помощта на специален курс по парашутизъм. Правим до 40 скока с парашут, за да се научим да се борим със страха. Изхвърлят те с ритник от самолета или хеликоптера, а след това трябва преди определена височина да успееш да осъществиш връзка. Първото съобщение обикновено е: „А-а-а, е-е-е“ и това е. В такъв момент се въртиш във въздуха и се опитваш да определиш къде е небето, къде е земята. А след това с всеки следващ път е по-добре, научаваш се да рецитираш стихотворения във въздуха и страхът изчезва.

Задължително е на станцията да има човек. Без него тя не би работила дълго. Максимум шест-седем месеца. Там има блокове, които трябва периодично да се подменят.

Със средствата, с които разполагаме, програмата за полет до Марс може да се осъществи за 500 дни. Това е отиване и връщане.

Най-важният въпрос сега е: ще може ли човек да оцелее на Марс при отсъствието на магнитно поле? Скоро ще имаме експеримент.