Комисията се отказва от собствен иск за запор на 1,3 милиарда лева

Водената временно от Антон Славчев КОНПИ ще трябва да плати 52 милиона лева съдебни такси по дело за КТБ, по което комисията се отказва от собствен иск за запор на имущество за 1,3 милиарда лева. Случаят попада в годишния обзор на Антикорупционния фонд като пример за крайната неефективност на антикорупционната институция.

Според данните на АКФ бюджетните разходи на КОНПИ за 2025 година са малко под 16 милиона лева. "С едно провалено дело КОНПИ трябва да плаща такси в размер на годишния си бюджет за над три години," коментират от неправителствената организация.

Върховният административен съд отхвърля молбата

Върховният административен съд казва на водената от Славчев КОНПИ, че трябва да плаща, след като комисията се опита на три инстанции да отмени плащането. Антикорупционната комисия се позова на решение на Европейския съд по правата на човека, че таксите в България били силно завишени.

Когато КОНПИ се отказва от иск за запор, трябва да плати 4% държавна такса от стойността на иска. "Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на правния спор, но не е част от спорния предмет на делото, поради което не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението," отговори ВАС и не уважи молбата на КОНПИ.

Антон Славчев и апартаментгейт скандалът

Антон Славчев стана известен на обществото в скандала "Апартаментгейт" като един от ръководителите, появили се когато беше арестувана бившата кметица на район "Младост" Десислава Иванчева. Излязоха данни, че Славчев е собственик на част от тераса с квадратура 244 квадратни метра и на апартамент от 63 квадратни метра, които е закупил за 18 639 лева, или 151 евро за квадрат.

Имотите са закупени през 2010-2011 година в чисто нова сграда в столичния квартал "Хиподрума". По този въпрос нямаше институционално развитие въпреки сигналите към прокуратурата.

Докладът на Антикорупционния фонд

Годишният мониторингов доклад на АКФ "Антикорупционни институции 2024: Ново начало" анализира работата на ключовите държавни институции за борба с корупцията. Според експертите данните за дейността на КОНПИ навеждат на изключително смущаващи изводи за крайна неефективност и почти пълна непрозрачност.

"Въпреки институционалната реформа, която доведе до появата на тези две нови антикорупционни институции, не се наблюдава преодоляване на слабостите, които сме установили в предходните години," коментира Даниела Пенева, експерт към АКФ.

От фалита на КТБ изминаха вече 11 години, но все още няма присъди за когото и да било по този случай.