Учени от Ватерло изследват свойствата на епигалокатехин галат

Изследователи от Университета във Ватерло проучват способността на естествено съединение от зеления чай да предпазва мозъчните клетки от увреждания, свързани с болестта на Алцхаймер, съобщават от БГНЕС.

Според информация на научното издание Knowridge, обект на лабораторните тестове е съединението епигалокатехин галат, по-известно като EGCG. То се изследва върху модели на тънката външна мембрана, която обвива нервните клетки.

Механизъм на увреждането

Болестта на Алцхаймер постепенно разрушава паметта и мисловните способности, превръщайки се в най-честата причина за деменция. Специалистите посочват, че за развитието на заболяването ключова роля играят аномални форми на протеина амилоид бета. Негови малки групи могат да взаимодействат с мозъчните клетки, като увреждат защитните им мембрани и създават подобни на пори отвори. Това прави клетъчната обвивка изключително пропусклива и уязвима.

Защитната роля на антиоксиданта

Екипът на професор Зоя Леоненко, включващ студентите Шарлот Баур, Хю Хосфелд и Изабела Барижелло, търси начин да блокира именно този процес чрез растителното съединение EGCG.

В лабораторни условия са създадени изкуствени мембрани, наподобяващи повърхността на невроните. След излагането им на вредния протеин изследователите измерват как заредените йони преминават през обвивката. Експериментите категорично показват, че при мембраните, третирани със съединението от зеления чай, се наблюдава значително по-малко "изтичане".

Паралелно се изследва и начинът, по който амилоид бета се прикрепя към повърхността. Целта е да се установи дали EGCG може не просто да ограничи щетите, но и напълно да предотврати натрупването на вредния протеин още в най-ранен етап.

Дълъг път до клинично лечение

Въпреки обещаващите резултати, специалистите предупреждават, че самото пиене на зелен чай на този етап не е доказано средство за превенция или лечение на Алцхаймер. Тестовете са проведени единствено върху опростени лабораторни модели, а не върху живи човешки мозъци. До момента няма клинични доказателства, че съединението забавя загубата на памет при реални пациенти.

За да може откритието да се превърне в реална терапия, са необходими допълнителни проучвания върху животни, последвани от строго контролирани клинични изпитвания с хора.