Искам да съм мъж поне за един ден. Приятно занимание изглежда. Ставам сутрин, кафето ми е готово.

Обличам се за 3 минути, защото няма какво толкова да се чудя на дънки и риза. Ризата впрочем е изгладена. Така я намирам.

Намирам и сервирана закуска на масата, точно както я харесвам. Закусвам, чета си, цъкам на телефона, имам трудно ниво за минаване.

Децата нещо крещят в съседната стая, но жената е там, ще се справи.

След 10 минути ме уведомяват, че са готови. Намирам ги в коридора облечени и с приготвен багаж.

Правя забележка за шапката на сина, питам дъщерята кога ще си оправи двойката по френски.

Качваме се в колата. Шофирам спокойно, докато децата нещо отзад спорят. Изчаквам майка им да ги свали, да им връчи всички прилежащи чанти и раници, през това време пак си цъкам в телефона. Не мисля за нищо.

Един ме засича, псувам, разтоварвам напрежението без на никой да му пука, че изглеждам като каруцар.

В работата деня минава спокойно. Мениджърът ми се прави на интересен, но не ми пука. Просто работа е, нали получавам заплата.

Към 5 някой се обажда за бира. Съгласявам се веднага, тъкмо се чудех как да си прекарам вечерта.

Жена ми ще се оправи с децата, обаждам й се да я уведомя, че ще се прибера в 8.

Закъснявам, защото мачът имаше продължения. Децата сигурно са заспали, къщата е тиха.

На масата има вечеря. Както я харесвам.

И бележка.

„Напускаме те. Мислиш само за себе си“.

Автор: Мирослав К.