Кои известни българи ни напуснаха през 2023-та година?

2
Най-тъжният обзор
Най-тъжният обзор

Най-тъжният обзор

Почти пристъпихме прага на 2024 година. Но преди това е време за най-тъжния обзор - известните българи, с които се простихме през изминалите 365 дни.

2023 година ни отне редица видни българи от политиката, музиката, театралната и киносцената, спорта и обществения живот, припомня Glasnews.

Гинка Станчева

В началото на април Съюзът на артистите в България бе в траур. Завинаги ни напусна голямата актриса Гинка Станчева.

Тя е родена на 15 юни 1932 г. в София. През 1955 г. завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов” в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и започва своята кариера в Драматичен театър в Благоевград. Тя играе ролята на Цвета във филма „Земя” на режисьора Захари Жандов - първият български филм, спечелил участие в конкурсната програма на фестивала в Кан. Виждали сме я превъплътена в Елена Грънчарова във филма „Любимец 13”, Нели 1 от „Специалист по всичко”, Хатидже Халилова във филма „Ребро Адамово”.

През 2002 г. е наградена с орден „Стара планина“ за невероятните ѝ приноси към българската култура и по повод 70 години от рождението ѝ. През 2017 г. получава почетен „Икар” за чест и достойнство.

Любен Зидаров

На 4 януари от този свят си одите една от най-ярките личности в областта на българското изкуство през изминалото столетие - Любен Зидаров.

Българският художник, който работи в областта на графиката, илюстрацията, живописта, стенния художествен текстил. Работи като илюстратор на детските списания „Септемврийче“ (1948 – 1953), „Пламъче“ (1953 – 1958) и „Славейче“ (1958 – 1967). От 1967 до 1970 г. е главен художник на издателство „Народна младеж“. През 70-те години на ХХ век е заместник-председател, а после и председател на Творческия фонд на СБХ.[ От 1996 до 1999 г. е председател на Съюза на българските художници.

Анжел Вагенщайн

В края на юни на 100-годишна възраст ни напусна българският режисьор, сценарист, писател и общественик Анжел Вагенщайн.

Роден на 17 октомври през 1922 година в Пловдив. Създал е сценариите на 52 игрални, документални и анимационни филма. Автор е на пиеси за възрастни и деца, поставени у нас и в чужбина. Негови са романите от трилогията "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай", посветени на съдбата на евреите през Втората световна война.

Удостоен с кръста на Ордена за граждански заслуги на Кралство Испания.

Почетен гражданин е на Пловдив от 2008 г.

Ставри Калинов

Друг голям български художник си отиде от този свят на 13 септември. Това е Ставри Калинов.

Той в областта на малката пластика, живописта и приложното изкуство. Първата си самостоятелна изложба Калинов открива през май 1980 г., когато излага 70 свои пластики. Следват изложби във Видин, Габрово, Варна, Несебър, Пловдив, както и в чужбина. Негова е скулптурата „Истината за перото“ в градинката пред БТА в София. Статуетка, изработена от него, е дарена на папа Йоан Павел II от вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев.

През 2006 година на входа на стария Несебър е издигната 10-метрова "Статуята на рибаря", превърнала се в символ на града.

Борис Луканов

Предпоследният ден на май ни натъжи с трагичната вест за смъртта на големия актьор Борис Луканов.

Той е роден на 15 юни 1936 в Ловеч. Започва кариерата си като самодеец в театралната училищна група и самодейния театър при читалището в Ловеч. Първата му роля е на Леополд Шубер в пиесата „Разлом“ на Борис Лавренов. Поставена е от учителя по български език и литература Трифон Хинов.

Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев“ (Ловеч, 1954) и специалност „Актьорско майсторство“ във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев през 1959 г.

Работи като актьор в Драматичен театър „Йордан Йовков“ (Толбухин, 1960-1961), Варненски общински театър Варна (1961-1982) и Народния театър „Иван Вазов“ – от 1982 г. Актьор на свободна практика е от 2000 г. във Варна и София. Предпочита изяви в роли от пиеси на класиците на световната литература Горки, Чехов, Тургенев, Шекспир, Леонов.

Участва в 48 български игрални филма. Играе ролите на видни и значими личности от различни исторически епохи – Йован Ристич („Легенда за Паисий“, 1963 г.), проф. Александър Цанков („По дирята на безследно изчезналите“, 1979 г.), д-р Александър Пеев („Сами сред вълци“, 1979 г.), генерал-лейтенант Иван Маринов („Ударът“, 1981 г.), Гьорче Петров („Мера според мера“, 1981 г.), д-р Кръстю Кръстев („Дело 205/1913“, 1984 г.), Кавхан Етх („Борис I“, 1985 г.), Стефан Стамболов („Мечтатели“, 1987 г.), бащата на Дали („Дали“, 1991 г.) и др.

Алексей Петров

Смъртта на бизнесмена Алексей Петров потресе страната през лятото. Той бе застрелян на 16 август по време на разходка в гориста месност в столичния квартал "Драгалевци"

Освен бизнесмен, Петров бе политик и преподавател (доцент в УНСС), експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм. Президент на българската и балканската федерация по карате.

На 15 август 2002 г. е извършен неуспешен атентат срещу него. През 2009 г. е обявен от тогавашния вътрешен министър Румен Петков за дългогодишен секретен сътрудник на контраразузнаването, после и на ДАНС. На 10 февруари 2010 г. е задържан и обвинен за лидер на престъпната група „Октопод“, занимавала се с рекет и изнудване. През октомври същата година е пуснат под домашен арест, а обвиненията са намалени до рекет и изнудване срещу 2 лица от 1998 и 2000 г. През февруари 2014 г. специализираният съд взема решение за прекратяване на разследването по т. нар. „Голям Октопод“. Четири години след провеждането на операцията, прокуратурата не успява да събере необходимите доказателства, така че да бъдат повдигнати обвинения и делото да влезе в съда.

На 29 октомври 2015 г. отново е извършен неуспешен атентат с гранатомет срещу него. Алексей Петров е бил щатен служител в Държавна сигурност, управление VI, направление „Т“.

Ангел Христов

Единият от "Братя Галеви" - Ангел Христов бе открит мъртъв на 3 юни при мистериозни обстоятелства в имението си в с. Ресилово, което бе конфискувано преди години. Дотогава се предполагаше, че Христов се укрива от закона зад граница.

Заедно с Пламен Галев са наричани „Братя Галеви“, без да имат кръвна връзка. Приживе е издирван от Интерпол. Работи в Специализирания отряд за борба с тероризма в София. Там се засича с Пламен Галев. Взводен командир на двамата е Алексей Петров, подсъдим по делото „Октопод“. Галев и Христов напускат отряда на баретите със скандал в средата на 90-те. След това Пламен Галев става оперативен работник в ГДБОП, а Ангел Христов е назначен също като разузнавач в звеното на службата в Кюстендил.

Галев напуска МВР през 1997 г., а Христов през 1998 г. Ангел Христов е арестуван през януари 2009 г. след разпит в Националната следствена служба. През 2009 г. е заведено дело срещу него за извличане на облаги чрез внушаване на страх. През 2009 г. Галев е кандидат за депутат и е пуснат под гаранция от 50 000 лева. През 2010 г. Окръжният съд в Кюстендил го оправдава. През юли 2011 г. е признат за виновен за организиране на престъпна група от Софийския апелативен съд и е осъден на пет години затвор.

Пламен Галев и Ангел Христов изчезват преди да влязат в затворническото общежитие и са обявени за международно издирване с червена бюлетина от Интерпол.

Официалната причина за смъртта му е масивен инфаркт. И досега властите не дават отговори на въпросите кога и как Христов е влязъл в страната ни и бил ли е жив при преминаването на границата.

Николай Колев - Босия

На 29 август на 72 години почина Николай Ганчев Колев, известен като Николай Колев – Босия.

Колев е български дисидент, поет и журналист. Създател е на първия независим синдикат в България, председател на Независимото дружество за защита правата на човека, общественик.

Лежал е няколко пъти както в Старозагорския затвор, така и в Софийския затвор за политическата си дейност преди 10 ноември 1989 г.

Отец Боян Саръев

Само преди три дни, навръх Стефановден, Бог прибра при себе си Кръстителя на Родопите - отец Боян Саръев. Той почина в същия ден, в който преди 20 години в Кербала, Афганистан загина племенникът му Николай Саръев.

Отец Боян Саръев е роден на 5 май 1956г. в крумовградското село Жълти Чал. Завършва средното милиционерско училище и работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 година завършва школата на МВР в "Симеоново".

През май 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в храма "Успение Богородично" в Кърджали през последните 30 години. От 1990 г. е основател и председател на Движението за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча". Развива благотворителна, образователна и мисионерска дейност сред населението в Родопите.

В продължение на 20 години, отец Боян Саръев изхранваше целогодишно близо 100 човека в разкритата трапезарията при храм "Св. Успение Богородично" в кв. "Гледка".

Петър Жеков

Спортната общественост у нас също бе почернена няколко пъти през годината. На 18 февруари легендата на българския футбол и ЦСКА Петър Жеков пое по своя небесен.

Жеков започва кариерата си като нападател в Химик Димитровград през 1962. През 1963 преминава в "Берое Стара Загора". Играе там до лятото на 1968, когато преминава в ЦСКА. За армейците играе до края на 1974, когато прекратява кариерата си. С екипа на ЦСКА Жеков е петкратен шампион на България през 1968/69, 1970/71, 1971/72, 1972/73 и 1974/75 и четирикратен носител на купата на Съветската армия през 1968/69, 1971/72, 1972/73 и 1973/74.

Голмайстор на първенството с Берое Стара Загора през 1966/67 с 21 гола и през 1967/68 с 31 гола, както и с ЦСКА през 1968/69 с 36 гола, 1969/70 – 31, 1971/72 – 27 и 1972/73 – 29.

Носител на Златната обувка през 1969 с 36 попадения, на Сребърната обувка през 1970 и Бронзовата обувка през 1973. В турнира за КЕШ играе в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола.

През календарната 1968 забива цели 84 гола – 40 за първенство, 7 за Купата на Съветската армия, 1 за Балканската клубна купа, 12 за националния тим и 24 в неофициални срещи на България, Берое Стара Загора и ЦСКА.

Ферарио Спасов

На 11 ноември без време ни напусна треньорът Ферарио Спасов. Футболният специалист бе пометен от водач, шофирал със 150 км/ч край великотърновското село Шереметя.

Спасов е едно от емблематичните имена в българския футбол. Той е шампион на България и носител на Купата на България, а бил треньор на ЦСКА, Ботев Пловдив, Литекс, Монтана и още куп елитни отбори.

Той е роден на 21 февруари 1962 г. в град Дупница, а по-късно семейството му се преселва в град Ловеч. Бащата Иван Спасов е футболист, състезател на ДФС „Христо Кърпачев“. Средно образование завършва в Средно спортно училище „Асен Драганов“ (Ловеч) с отличен успех и сребърен медал на Министерството на народната просвета през 1981 г.

Работи като треньор на Олимпик Тетевен, Спартак Варна, Литекс и ЦСКА. Начело на ловешкия тим записва най-големите си успехи като треньор. През сезон 1996/1997 г. класира отбора от „Б“ в „А“ група. Като помощник-треньор е шампион през 1998 г., а като старши треньор е шампион през 1999 г. и вицешампион през 2002 г. Под негово ръководство отборът на Литекс печели и Купата на България през 2001 г., а през 1999 и 2003 г. е финалист в турнира.

От февруари 2004 г. до края на същата година работи в ЦСКА. На 5 януари 2006 г. поема Дунав Русе, който е 13-и (предпоследен) на полусезона в Източната „Б“ група с 10 точки, и го извежда до 6-о място (с 36 точки) в крайното класиране. Има само една загуба под негово ръководство. На 2 октомври 2006 г. напуска Дунав след конфликт с изпълнителния директор Георги Пейчев.

Следва ново завръщане в Ловеч като старши треньор. До 5 юни 2012 г. ръководи Академия Литекс. На същата дата е посочен за нов старши треньор на Ботев Пловдив. На 9 юни 2023 г. поема Дунав Лом, където остава до смъртта си.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 3
    1
    В памет.
    Всеки един българин е известен по своему - за близките, за колегите си, за обществото около себе си. Тъжно е, когато почине даден Човек. Но такъв е Живота - носи радост и тъга.
Зареди още коментари

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Скъпи, забелязва ли се, че тежа с 5 кила по-малко?
- A водата пусна ли?
... и скандалът започна...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари