Стояхме с моя съпруг и пиехме кафе в едно кафене. 

Моят мъж беше млад и красив, а аз го обичах.

Носех старо палто, което ми вгорчаваше живота. Имах комплекс за малоценност от това палто, мразех го... Освен че не топлеше, толкова ме загрозяваше!

Заведението беше долнокачествено, а кафето безвкусно.

И си мечтаех, как някой ден ще пием хубаво кафе в красив ресторант, а аз ще бъда с модерно палто. А съпругът ми ме гледаше със сияещ поглед, изпълнен с любов и не знаеше защо съм тъжна.

... Той умря млад, аз останах сама.

После в живота си бях в много различни кафенета, облечена с много модерни палта.

Но него го нямаше с мен.

Много често си спомням този епизод от живота си, когато имах всичко, но не осъзнавах, какво притежавам.