Пекин се превърна в стабилизираща сила за пазарите

Новата роля на Китай като първия глобален „импортен буфер“ прекроява енергийната геополитика през юни 2026 година след избухването на войната между САЩ, Израел и Иран, съобщават от Bloomberg TV Bulgaria. Според анализ на експерта Хавиер Блас, Пекин е използва зашеметяващите си стратегически резерви и вътрешни енергийни алтернативи, за да блокира пазарната криза, породена от затварянето на Ормузкия проток. Този безпрецедентен икономически щит укроти цените на черното злато и неутрализира заплахата от евентуална американска морска блокада при бъдещ конфликт около Тайван.

Срив на вноса без икономически щети

Официалните митнически данни на азиатския гигант показват драстично свиване на доставките. Общият внос на петрол в страната, включително по тръбопроводи и железопътни линии, е спаднал през май до осемгодишно дъно от едва 7,8 милиона барела на ден. Това представлява срив с една трета спрямо нивата отпреди избухването на войната. Още по-сериозен е спадът при танкерите, пристигащи по вода — там е достигнато 10-годишно дъно, което е с над 45 на сто под средното равнище за 2025 година.

С това решение през май Китай намали средния си дневен внос на петрол по море с обем, равен на комбинираното потребление на Германия, Франция и Обединеното кралство взети заедно. Най-забележителното е, че Пекин постигна това свиване, без да понесе икономически щети от външна гледна точка. Пазарните експерти признават, че този ход променя парадигмата, тъй като търговците вече знаят, че Китай може да изглади големи прекъсвания на доставките по начин, който беше немислим допреди седмици.

Крахът на „Малакската дилема“

Сегашната стратегия на Пекин е директен отговор на едно дългогодишно геополитическо опасение. Титлата „Малакската дилема“ бе въведена за първи път през 2003 година от тогавашния китайски президент Ху Дзинтао. Тя описваше уязвимостта на страната, тъй като основната част от вноса на ресурси преминава през тесния Малакски проток. При евентуален конфликт за Тайван американските военни планираха да използват точно тази зависимост, за да наложат морска блокада далеч от китайския континент.

„Войната между САЩ и Израел срещу Иран през 2026 година сега ни дава китайското петролно оръжие. Или може би щит е по-добра дума, като се има предвид как може да бъде използван от Пекин в бъдещи противопоставяния със САЩ“, подчертава Хавиер Блас.

Две десетилетия Китай тихомълком се подготвяше за този момент. Страната натрупа най-големия стратегически петрол в света, като в края на 2025 година резервите ѝ достигнаха впечатляващите 1,4 милиарда барела. Това е три пъти повече от запасите на САЩ по онова време и над шест пъти повече от резерва на Япония.

Въглища, електромобили и милиони барели от резерва

Всички натрупани лостове за влияние бяха задействани едновременно през последните месеци. Използването на електрически превозни средства скочи рязко през април и май, като зареждането им по китайските магистрали е нараснало с 50 – 80 на сто на годишна база. Паралелно с това производството на ток от въглища достигна сезонен рекорд, а химическата индустрия преработваше въглища, за да осигури критични продукти като торове.

За да компенсира напълно недостига от затварянето на Ормузкия проток, Пекин отвори подземните си хранилища. Изчисленията сочат, че между средата на април и средата на юни държавата е освободила между 100 и 200 милиона барела от резерва си.

Ако арабското петролно оръжие през 1973 година предизвика световна криза, то китайският щит през 2026 година я предотврати. Цените на петрола се повишиха, но умерено, инфлацията остана ограничена, а Уолстрийт отчете растеж. Досега Китай беше основният фактор за поскъпването на суровините, но днес той се превърна в стабилизираща сила, което в дългосрочен план ще натисне пазара надолу.