Експертът предупреждава за тежък недостиг на рафинировъчен капацитет в Европа

Цената на дизеловото гориво може да надхвърли психологическата граница от 2 евро за литър още през следващата седмица заради липсата на таван на цените и геополитическото напрежение. Прогнозата направи експертът по устойчиво развитие на околната среда Боян Рашев пред Euronews Bulgaria, коментирайки уязвимостта на европейския енергиен пазар.

Ценови шок на хоризонта

Според анализа на Рашев в предаването "Euronews Primetime", текущото поскъпване на горивата е пряко следствие от глобалните конфликти, включително войните между Русия и Украйна, както и изострянето на кризата около Иран. Експертът твърди, че на международните пазари се наблюдават сходни тежки тенденции, като посочва, че в САЩ цените надхвърлят 6 долара за галон, а в щата Калифорния достигат близо 10 долара заради политики, довели до зависимост от вноса.

Европа губи капацитет

Допълнителен риск за пазарите на Стария континент представлява евентуално политическо решение от страна на Вашингтон за ограничаване на износа на петрол с цел овладяване на вътрешните цени. Според експерта това би влошило допълнително ситуацията в Европа.

По думите му глобалната инфраструктура страда от сериозни структурни проблеми. Сред десетте най-големи рафинерии в света вече липсват както европейски, така и руски съоръжения. В продължение на две десетилетия Европа умишлено свива рафинировъчния си капацитет заради зеления преход и идеята за постепенно изоставяне на нефта и газа. Този процес, според Рашев, поставя континента в изключително уязвима позиция при всеки международен трус и поражда постоянна нужда от търсене на евтини енергийни ресурси отвън.

Износ на ток от България

На фона на мрачните прогнози за горивата, страната ни отчита силни резултати в електроенергетиката. Според данните, само за един ден на 7 септември България се е утвърдила като най-големия нетен износител на електроенергия в Югоизточна Европа.

Реализирани са продажби на стойност 8 милиона евро, като ключова роля за този резултат са изиграли новите мощности от батерии за съхранение на енергия от възобновяеми източници. За разлика от съседни държави като Румъния, Унгария, Хърватия и Сърбия, които разчитат основно на внос, страната ни генерира излишък. С наближаването на есенно-зимния сезон обаче сред експертите възниква въпросът дали системата е подготвена да задоволи първо вътрешните потребности, преди да продължи мащабния износ.