Стотици специалисти от Арабския свят са административен капан

Националният осигурителен институт ("НОИ") категорично отказва да признае за пенсия десетилетия труд, натрупан в Сирия, дори когато професионалният опит е официално легитимиран с документ от Министерството на здравеопазването. Казусът осветлява сериозен нормативен капан, в който попадат хиляди български специалисти, командировани в Арабския свят през миналия век, които днес са принудени да оцеляват под прага на бедността. Проблемът излезе на дневен ред след официално запитване на българска лекарка с над 7 години стаж в университетската болница в Латакия, чиито години зад граница се оказват напълно невидими за пенсионната ни система.

Разминаване между институциите

Според експертите на осигурителния институт, наличието на официален документ от Министерството на здравеопазването за признаване на стажа в сирийската болница няма никаква правна тежест при изчисляването на месечните доходи за старост. Причината е, че здравното ведомство признава годините единствено за целите на медицинската квалификация и правоспособност. За да се отрази този период върху пенсията обаче, държавата изисква категорични доказателства, че лицето е било осигурявано по българското законодателство през съответните години. Ако осигурителни вноски не са постъпвали в родната хазна, годините квалифициран труд в чужбина на практика изгарят.

Капанът на липсващите спогодби

Основната пречка пред стотици лекари, инженери и учители е липсата на действащ договор в областта на социалното осигуряване между България и държави като Сирия. Без подобна двустранна спогодба, държавата няма правно основание да сумира автоматично периодите на заетост, както това се случва с държавите от Европейския съюз. Единственият полезен ход за засегнатите е да докажат, че са работили зад граница чрез български работодател по условията на командировка, при която удръжките са внасяни у нас. За целта се подава изрично писмено заявление в териториалното поделение на "НОИ" заедно с оригиналните документи, които подлежат на дълга проверка.

Новите реалности при пенсиите в евро

За разлика от лицата със стаж зад граница, чиито случаи се разглеждат бавно и ръчно, над 350 000 работещи пенсионери у нас вече получиха служебно преизчисляване на доходите си от 1 април 2026 година въз основа на автоматичните данни от осигурителите. Междувременно, потърпевшите специалисти с непълен признат стаж получават пенсия по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

Според актуалните макроикономически данни за 2026 година, след въвеждането на единната европейска валута у нас, минималната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е фиксирана на 322,37 евро. Очаква се от 1 юли сумата да бъде индексирана до 346,87 евро. При липса на достатъчно признати години обаче, възрастните хора получават едва 85 на сто от тази сума, което ги обрича на екзистенц-минимум, въпреки че са посветили най-активните си години на българската наука и медицина зад граница.