Психолог обяснява как родителите могат да помогнат на детето да преодолее емоционалните травми

Разводът е трудна стъпка за всеки родител, но за децата той често се превръща в неразбираем и травматичен процес. Докато възрастните преживяват раздялата като лична и партньорска криза, за децата това е сътресение, което променя техния свят - сигурността на дома, усещането за семейство и вярата, че "мама и тати винаги ще бъдат заедно".

"За всички е стресиращо. Всички деца страдат. Ще е лъжа, ако кажа, че тийнейджърите приемат нещата зряло. Не, не е така", обяснява психологът Яна Гъркова в интервю за БНР.

Децата могат да се чувстват объркани, виновни, изоставени, дори гневни - и често не намират подходящ начин да изразят тези чувства. Много родители се опитват да ги предпазят от "тежки разговори", но именно откритият и внимателен диалог, съобразен с възрастта и чувствителността на детето, е първата стъпка към емоционално здраво преминаване през раздялата.

Малките деца - страх от изоставяне

При децата до 3-4-годишна възраст хубавото е, че поне при тях няма усещането за виновност, посочва психологът. Но пък при тях е много осезаемо чувството, страхът от това да бъдат изоставени.

"Много често се наблюдава при тях прилепване към родителя, при когото са останали, или към някой друг значим възрастен. Това означава – някой важен за тях възрастен човек. Може да е баба, дядо, по-голям брат или сестра", обяснява Яна Гъркова.

При малките деца често се наблюдава връщане към много по-ранен етап. Могат да започнат да се напишкват, да си гризат ноктите, да си смучат пръстите, да си скубят косата, да се самонараняват. Всичко това е просто от объркване и неяснота.

Предучилищната възраст - поява на чувството за вина

Колкото по-голямо става детето, толкова по-осъзнато става за света около него. При децата в предучилищна и начална училищна възраст вече се наблюдава усещането за виновност. Тук се появява и срамът от това, че "съм различен", че "моето семейство е различно", че "не съм като останалите деца".

Проявленията при тях могат да бъдат от най-широк спектър - от затваряне в себе си до агресивни прояви в училище, които са нетипични до този момент. Отдръпване от учебния процес. Всичко това обаче е сигнал за "Обърнете ми внимание. Имам нужда да бъда чут и видян".

Тийнейджърите - гняв и объркване

При тийнейджърите нещата са може би една идея по-осъзнати, но отново при тях има много гняв, подчертава психологът.

"Те са във възрастта, в която самите те навлизат с една крачка в света на възрастните и не знаят точно кои са. Това е процесът на идентификация - "Кой съм аз?". Това е период, в който те се търсят", обяснява Яна Гъркова.

Проблемът е, че това е процес, в който трябва да се откъснат от родителите, но все още са малките деца на родителите си. Когато им се разпадне тази сигурна система, в която до момента са живели, бунтът им става много по-труден, много по-объркан, много по-неясен.

Тук много често се среща девиантното поведение - алкохол, наркотици. Лекото поведение при момичетата е доста често срещано в този момент. Всичко това отново обаче са сигнали и зов за помощ: "Виждате ли ме? Имам нужда да бъда чут и видян".

Как да помогнем на детето

Родителите могат да обяснят раздялата на децата по щадящ и разбираем начин, като използват ясен, спокоен език, избягват взаимни обвинения и подчертаят, че детето не носи вина за случващото се, както и че и двамата родители ще продължат да го обичат и подкрепят.

Детето не участва в решението за раздяла, но живее с последствията от него. Ето защо е изключително важно родителите да останат емоционално отговорни и внимателни към неговите чувства.

Няма "безболезнен" развод, но когато възрастните запазят уважение помежду си и поставят емоционалното благополучие на детето над своя конфликт, щетите могат да бъдат значително по-малки. Децата не се нуждаят от обяснения "за възрастни" - те имат нужда от сигурност, любов и ясно послание, че не са виновни и не са изоставени.