Екстремните климатични аномалии ще продължат поне още година

Климатичният феномен Ел Ниньо се засилва през последните месеци и вече променя драстично глобалната метеорологична карта с опустошителни горски пожари, тежки суши и мощни тропически бури в Индонезия, Индия, Източна Азия и САЩ, съобщават от BBC. Екстремните явления отговарят напълно на прогнозите на климатолозите за ефекта от затоплянето на океанските води. Според данните на Световната метеорологична организация рекордното проявление на Ел Ниньо ще продължи да диктува времето на планетата поне до 2027 година.

Огнен капан и токсичен смог в Индонезия

Индонезия преживява най-тежкия си сезон на горски пожари от 2015 година насам. От началото на годината стихията е изпепелила най-малко 895 657 хектара земя. За мащаба на бедствието говори фактът, че унищожената територия е близо шест пъти по-голяма от площта на Голям Лондон и надвишава повече от два пъти изгорелите площи през цялата минала година.

Огромните пожари принудиха властите да затворят редица училища и доведоха до рязък скок на приетите в болница хора. Милиони жители на островите Суматра и Калимантан дишат гъста токсична мъгла. Около 175 000 души вече страдат от остри респираторни заболявания, като само сред малките деца са регистрирани над 40 000 случая със симптоми, вариращи от упорита кашлица до тежка пневмония.

Сериен удар от урагани в Тихия океан и затишие в Атлантика

В източната част на Тихия океан, където Ел Ниньо традиционно подхранва бурите, активността вече надхвърля обичайните норми за цял един сезон. До момента там са регистрирани 22 поименувани бури и 12 урагана, десет от които са достигнали категорията на големи урагани. Сред тях се откроява ураганът „Поло“, който се усили за часове и разви скорост на вятъра до 285 км/ч. Той бушуваше в океанския басейн едновременно с още два урагана – „Одалис“ и „Ноло“.

Това е вторият подобен феномен за сезона, след като по-рано през септември в централната и източната част на Тихия океан отново се заформиха три паралелни урагана – „Лоуъл“, „Карина“ и „Мари“. Преди тази година подобно струпване на три едновременно активни тихоокеански урагана е наблюдавано за последно през 2015 година.

По на запад, към бреговете на Източна Азия, картината е също толкова динамична. Според Японската метеорологична агенция в западната част на Тихия океан са се образували 10 тропически циклона, което е най-високият брой за един сезон от 1966 година насам. Бури като „Майсак“ и „Дуджуан“ вече удариха Източен Китай и Япония, предизвиквайки мащабни наводнения и свлачища. По време на Ел Ниньо циклоните се зараждат по-далеч на изток в океана, което им дава повече разстояние и време да черпят енергия от топлите води, преди да връхлетят сушата. Учените предупреждават, че до края на годината се очакват още тайфуни, които застрашават японските острови и източните китайски провинции.

На този фон Атлантическият океан остава необичайно спокоен. Причината е, че Ел Ниньо увеличава така нареченото срязване на вятъра в северната част на Атлантика – рязка промяна в скоростта и посоката на въздушните течения във височина, която буквално разкъсва зараждащите се бури и спира развитието им. Докато при нормален сезон по това време вече има средно 10 поименувани бури, пет урагана и два големи урагана, през настоящата година са отчетени едва осем тропически бури. Единственият формирал се ураган е „Исайс“, който удари сушата в района на Флорида Панхандъл и щата Алабама. Той влезе в метеорологичната история като най-късно образувалия се ураган в цялата ера на сателитните наблюдения от 60-те години на миналия век насам, подобрявайки досегашния рекорд от 11 септември, регистриран през 2002 и 2013 година.

Суша и климатичен стрес за земеделието в Индия

В Индия жизненоважните за икономиката и прехраната мусонни валежи са с 13% под средното равнище за страната. Въпреки че Индийската метеорологична служба определя общата ситуация като „нормална“, регионалните данни показват сериозни аномалии. В източните и североизточните щати дъждовете са с около 26% под обичайните норми, което официално попада в графата за „изключителна“ суша, а в южните части на страната дефицитът на валежи достига 24%.

Допълнителен удар върху земеделците нанася неравномерното разпределение на влагата. Вместо плавни и редовни валежи през мусонния сезон, регионите се люшкат между дълги периоди на пълно засушаване и внезапни порои. Този климатичен шок поставя под сериозен риск селскостопанските добиви, като според учените Ел Ниньо вероятно е само един от факторите, стоящи зад резките промени в поведението на мусоните.