Учени възстановиха картата на флората в района отпреди 12 000 години

Учени от университета в Копенхаген и Университета на Баската автономна област използват усъвършенствани алгоритми и климатични модели, за да докажат, че зората на земеделието е била много по-сурова и локализирана, отколкото се смяташе досега. Новото проучване, публикувано в авторитетното списание Open Quaternary, разбива мита за широкия и плодороден "рай", в който древните хора лесно са открили и опитомили първите култури преди 12 000 години.

Край на мита за "изобилието навсякъде"

Досегашните археологически теории предполагаха, че дивите предшественици на пшеницата, ечемика, ръжта и лещата са били широко разпространени из целия Близък изток, формирайки така наречения "Плодороден полумесец". Новият анализ обаче показва съвсем различна картина.

Според водещия автор на изследването, археологът Джо Роу, и неговата колега Амая Аранс-Отегуи, тези растения са били концентрирани в специфични "климатични убежища" (refugia), главно по крайбрежието на Левант (източното Средиземноморие). Вътрешността на региона е била твърде враждебна за тях.

"Въз основа на новите данни изглежда, че предшествениците на някои от най-важните за съвременното земеделие растения не са расли там, където очаквахме, и са били много по-малко разпространени, отколкото смятахме", заяви Джо Роу, цитиран от научния портал Phys.org.

Алгоритми вместо лопати

Революционното в това откритие е методът. Вместо да разчитат само на спорадични находки от разкопки, изследователите са използвали "машина на времето", задвижвана от данни. Те са комбинирали огромни бази данни за съвременните местообитания на 65 вида диви растения с климатични модели, които обикновено се използват за прогнозиране на глобалното затопляне, но "обърнати назад" към края на ледниковия период.

Този подход позволява да се попълнят белите петна на картата, където археолозите все още не са копали. Резултатът е детайлна възстановка на флората в Западна Азия преди 12 хилядолетия.

Земеделие от "нужда", а не от "изобилие"

Откритието има сериозни последици за разбирането на човешката история. Ако дивите култури са били ограничени само до тесни крайбрежни ивици, това означава, че първите земеделци не са избирали най-лесното място за живот.

"Изглежда, че много диви култури са били добре адаптирани към доста студени и сухи условия и не са се разпространили непременно с настъпването на по-топлия и влажен климат", коментира Амая Аранс-Отегуи.

Това подсказва, че преходът от събирачество към земеделие вероятно е бил провокиран от необходимост и климатичен натиск, а не е бил естествено следствие от изобилието на ресурси. Древните общности са били принудени да иновират, за да оцелеят, създавайки основите на цивилизацията в условия, които днес бихме определили като трудни.