Бившият социален министър прогнозира тежка ценова криза и призовава за спешни антиинфлационни мерки

България е изправена пред тежка ценова криза, изострена от ескалиращия конфликт в Иран, който удря глобалните енергийни пазари дори по-силно от войната в Украйна. Заради тревожния скок в разходите за живот, в понеделник президентът Илияна Йотова събира на спешна среща ръководствата на Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП).

„Не би трябвало да очакваме, че служебната власт ще реши проблема с ценовия шок. Само в началото сме на доста тежка криза“, предупреди бившият вицепремиер и социален министър Ивайло Калфин в ефира на предаването „Денят ON AIR“.

Енергийният удар от Близкия изток

Според Калфин мерките за овладяване на инфлацията трябва да бъдат първата и най-важна задача на следващото редовно правителство. Той подчерта категорично, че еднократни помощи от порядъка на 20 евро на домакинство нямат нужния ефект при подобен мащаб на проблема.

„Войната в Иран ще бъде много по-тежка на енергийните пазари, отколкото войната в Украйна“, заяви той, призовавайки обществото и бизнеса да се подготвят за трудни времена.

Предупрежденията му идват на фона на силно неспокойните международни борси. Данните показват, че напрежението в Близкия изток вече тласка цените на газа в Европа над 95 евро за мегаватчас, а финансовото министерство у нас актуализира прогнозите си за инфлацията до нива между 7.5% и 9% до края на 2026 година.

Бюджетът в условия на избори

Бившият социален министър изрази и сериозно притеснение от липсата на дългосрочен финансов контрол в спиралата от избори и служебни кабинети.

„Смисълът да има правителство е да има контрол върху бюджета за четири години. Много лесно е да се похарчи някой друг милиард, но след това ни излиза през носа“, коментира той.

Инструментариумът за справяне с кризата съществува – от прецизиране на държавните разходи и промени в данъчната политика, до привличане на европейски механизми и тясно насочване на помощите само към най-уязвимите групи. Според анализатора обаче, служебният кабинет няма мандат да поеме отговорността за тези тежки, но нужни стъпки, а в предизборните платформи на партиите липсват конкретни решения.

Правосъдието като икономически фактор

Освен чисто финансовите предизвикателства, Калфин акцентира и върху крещящата нужда от стабилност в правосъдната система, която пряко засяга инвестиционния климат у нас.

„Може да сменяме лицата колкото си искаме. Очевидно смяната на лицата не е достатъчна. Работеща съдебна система ще означава страшно положителни новини за икономиката и самочувствието на държавата“, категоричен бе той. Според него именно дълбоките реформи, а не просто ротацията на политици, са в основата на обществените очаквания.