Физикът Даниеле Фарджион "обвини" планети джуджета за катаклизмите на Земята

Теоретичният физик Даниеле Фарджион от Римския университет твърди, че глобалните масови измирания на Земята може да са предизвикани от близки прелитания на обекти с планетарна маса, съобщават от Science Alert.

В историята си Земята е претърпяла множество катаклизми. Въпреки че сблъсъкът с астероида Чиксулуб, заличил динозаврите, е най-известният сред тях, съществуват и други космически механизми, предизвикали подобни катастрофи. Според новия научен доклад гравитационните приливи, генерирани от обекти с размерите на планети джуджета от външната част на Слънчевата система, може да са изиграли ключова роля.

Възможно е да съществуват десетки хиляди такива обекти на елиптични орбити. Гравитационните смущения биха могли да изпратят някои от тях във вътрешната Слънчева система. Според Фарджион много по-вероятни от директните сблъсъци са именно близките прелитания покрай нашата планета.

„Подобни преминавания може да са оставили силни приливни следи: гигантски вълни, мащабни вулканични епизоди, морски регресии, кохерентни метеоритни потоци и сериозни климатични смущения“, пише Фарджион. Той допълва, че тези механизми биха могли да имат принос към няколко големи биологични масови измирания през последните 600 милиона години.

Загадката на измирането от перм-триас

Големите измирания на видове съвпадат с мащабни промени в климата, метеоритни удари и колосални вулканични изригвания. Въпреки категоричните доказателства, че космически сблъсък е предизвикал изчезването на динозаврите преди около 64 милиона години, причините за други подобни събития в миналото остават неясни.

„При масовото измиране от перм-триас преди 251 милиона години липсва както иридиева аномалия, така и голям метеоритен кратер“, обяснява ученият. Това събитие е най-голямото известно измиране в историята на живота, при което изчезването на видовете в глобален мащаб варира между 80 и 95 процента. Според теорията приливните ефекти от масивни обекти, преминаващи близо до Земята, могат да обяснят сложните геоложки записи.

Вътрешната Слънчева система съдържа и други аномалии, които подкрепят теорията за прелитанията. Уран е наклонен на една страна, а Тритон – най-голямата луна на Нептун – най-вероятно е уловено тяло от пояса на Кайпер.

Доказателства в системата Земя - Луна

Следи от минали прелитания могат да се видят директно в системата Земя - Луна. Фарджион отбелязва, че изкопаемите корали показват внезапно забавяне на темпа на намаляване на броя на дните в годината в края на девонския период.

Тъй като удължаването на деня се дължи на забавянето на земната ротация под въздействието на Луната, това означава, че в края на девона разстоянието между двете небесни тела внезапно е нараснало. „Подобно отдалечаване може да е било индуцирано от приливно привличане при близко преминаване на гостуваща планета или луна“, посочва физикът.

Едно такова привличане би генерирало глобални цунамита и мощни океански приливи, които биха продължили с години. Силата на гравитацията би деформирала земната кора и би предизвикала вътрешно планетарно нагряване, водещо до масивни вулканични изригвания. Юпитер също предоставя ключови данни – планетата поддържа висока повърхностна температура чрез неотчетен източник на енергия. Според изчисленията в историята си газовият гигант е претърпял 16 сблъсъка с обекти с маса 0,5 от тази на Земята.

Опасност за бъдещето и парадоксът на Ферми

Историята на Слънчевата система загатва, че подобни прелитания могат да се случат отново. За да предотврати бъдеща катастрофа, човечеството трябва да се подготви за подобен сценарий.

„Изводите за нас, хората, за да преодолеем едно евентуално такова измиране, са: дълбоко сканиране на космоса за откриване и на най-бледите далечни източници на планети джуджета, а след като бъдат открити, възможно най-бързо да се подаде сигнал за наближаващите събития“, пише авторът. Според него основната опасност за човечеството би дошла от огромните приливни вълни.

В заключение Фарджион обвързва приливното масово измиране с известния парадокс на Ферми, който пита защо все още не сме открили други цивилизации във Вселената. Отговорът може да се крие във факта, че животът е изключително нестабилен и кратък заради тези скрити космически катаклизми.

Научният труд е представен на конференцията „Мултичестотно поведение на високоенергийни космически източници“ през юни 2025 година. Пълният текст на изследването е достъпен в платформата ArXiv.