Съдебни емоции в Пловдив застрашават делото за убийството на Георги Кузев
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 3

Акад. Петър Иванов предупреждава за тежки финансови санкции от Европа
Според общественика Петър Иванов, емоционалните и публични изказвания на окръжния съдия Петко Минев по делото за убийството на Георги Кузев в Пловдив създават сериозен риск от осъждане на България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Заради нарушаване на презумпцията за невиновност чрез телевизионни интервюта и квалификации, тийнейджърите извършители могат да получат огромни финансови компенсации, които ще бъдат платени от данъкоплатците.
Институционален пиар вместо правосъдие
Според Иванов, прокуратурата и съдът често използват цветисти изрази, за да демонстрират съпричастност с народния гняв, превръщайки съдебния процес в медийно риалити шоу. Анализаторът дава пример с изказването на магистрата по време на гледането на мярката за неотклонение.
„Взели са му 30-те евро и са си хапнали дюнери – това е изключителността на случая“, гласи репликата на окръжния съдия, която според Иванов легитимира битови детайли с цел създаване на кликбейт и умишлено подхранване на общественото недоволство. По този начин институциите гарантират, че никой няма да защити непълнолетните нападатели, а съдът ще излезе в ролята на герой.
В анализа си Иванов критикува остро и използването на термина „принизяване“ от страна на съдия Минев, който заявява: „Такова принизяване на човек не съм виждал в моя стаж“. Тази формулировка е определена като неуместна и юридически некомпетентна, тъй като омаловажава бруталното отнемане на човешки живот и го заменя с морализаторски разсъждения. Правото борави с ясни термини като агресия и садизъм, а не с квалификации за морално падение, когато става въпрос за физическо унищожение.
Предубеденост пред камерите
Особено тревожен е фактът, че съдията е допуснал камери в залата и е дал пространни телевизионни интервюта, в които описва детайли от аутопсията и видеоклиповете от престъплението.
Публичните сълзи на магистрата и наричането на подсъдимите „чудовища“ са ясен знак за формирано предварително вътрешно убеждение. Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, съдия не може да участва в разглеждането на делото, ако е предубеден. Детайлното описване на мъченията в национален ефир вече е създало условия за обществен линч, което прави провеждането на справедлив процес в Пловдив практически невъзможно.
Заплахата от Страсбург
Европейският съд по правата на човека има изключително строга практика по отношение на изказвания на магистрати преди окончателна присъда. Когато съдия публично прави квалификации спрямо подсъдимите преди произнасянето на присъдата, Страсбург автоматично приема, че съдът е бил предубеден.
Това отваря вратата присъдата на убийците да бъде отменена от Върховния касационен съд, а делото да започне отначало с нов съдебен състав в друг град. Подобен сценарий означава, че държавата може да бъде осъдена да плати сериозни обезщетения на извършителите за нарушено право на справедлив процес.
Иванов припомня сходни дела, по които България е плащала милиони, като делата от пресгрупата „Октопод“, „Наглите“, делото на Емилия Масларова и това на семейство Баневи. По последното присъденото обезщетение е за близо 6 милиона евро, като заедно с лихвите сумата достига близо 12,2 милиона евро.
Ако адвокатите на убийците от Пловдив заведат дело в Страсбург, те ще могат да предоставят записите, в които съдията плаче и квалифицира непълнолетните извършители, както и интервютата с преразказ на секретни доказателства. Крайният парадокс, според Иванов, е че извършителите на убийството може да лежат в затвора, но същевременно държавата да бъде принудена да преведе по сметките им стотици хиляди евро за „душевни страдания“, причинени от гафовете на магистратите.





















