Малък астероид обикаля синхронно с планетата ни от 60-те години на миналия век

Земята има нов космически спътник, който ще я придружава през следващите шест десетилетия. НАСА потвърди, че малък астероид с обозначение 2025 PN7 е официално класифициран като квазиспътник на планетата ни. Обектът беше открит на 2 август 2025 година от телескопа Pan-STARRS на остров Мауи, Хавай.

За разлика от истинската Луна, новият спътник не е гравитационно свързан със Земята. Той обикаля около Слънцето, но по орбита, която е почти идентична с тази на нашата планета. Това го прави квазиспътник – обект, който се движи синхронно със Земята, без да ѝ принадлежи напълно в гравитационно отношение.

Размери и характеристики

Астероидът е с диаметър между 18 и 36 метра – приблизително колкото десететажна сграда. Въпреки скромните си размери, той представлява сериозен научен интерес за астрономите. Обектът е изключително слаб и отразява твърде малко светлина, което го прави невидим за човешкото око и за повечето аматьорски телескопи.

Според учените 2025 PN7 принадлежи към рядкия клас астероиди Арджуна – близки до Земята обекти с орбити, много подобни на земната. Архивни данни показват, че астероидът се е появил в близост до планетата ни още през 60-те години на миналия век, но е останал незабелязан поради малкия си размер.

Орбита и движение

Орбитата на 2025 PN7 е в така наречения орбитален резонанс 1:1 със Земята – и двата обекта извършват една пълна обиколка около Слънцето за приблизително една и съща продължителност. При най-близкото си положение астероидът се намира на около 300 хиляди километра от Земята – почти толкова, колкото е разстоянието до Луната. В най-отдалечената си точка обаче той може да достигне десетки милиони километри от планетата ни.

Траекторията му е леко елиптична, с наклон около 2 градуса спрямо земната орбита. Това кара астероида да се движи в синхронен танц със Земята – на моменти я изпреварва, след това изостава, но никога не се отдалечава прекалено.

Научно значение

Откритието на 2025 PN7 дава на астрономите възможност да изследват поведението на малки обекти в близка орбита със Земята. Подобни тела помагат да се разбере по-добре как гравитационните сили взаимодействат и как се формират стабилни орбити около Слънцето.

Астероидът е потенциална цел за бъдещи космически мисии, тъй като е леснодостъпен и стабилен обект. Той предоставя идеална възможност за изследване на повърхността, състава и движението на астероиди от този тип.

Други квазиспътници на Земята

Това не е първият подобен случай в историята. Земята е имала и други временни спътници през последните години. Сред тях са 2003 YN107, който обикаляше синхронно със Земята между 1996 и 2006 година, 2016 HO3, който все още е в орбита близо до планетата, и 2020 CD3, уловен за кратко от земната гравитация между 2018 и 2022 година.

Към момента са известни общо осем квазиспътника на Земята, включително новооткрития 2025 PN7. Той обаче се отличава с по-стабилна орбита и дългосрочно присъствие, което го прави един от най-постоянните втори спътници, открити досега.

Безопасност

НАСА и Европейската космическа агенция не класифицират 2025 PN7 като потенциално опасен обект. Той се намира твърде далеч, за да представлява риск от сблъсък със Земята. Орбитата му е добре проследена и няма никакви данни астероидът да може да навлезе в земната атмосфера или да се приближи на критично разстояние през следващите десетилетия.

Изчисленията показват, че след 2083 година гравитационните сили на други планети – особено Венера и Юпитер, вероятно ще изтеглят обекта от сегашната му позиция. Тогава той ще поеме по нова орбита около Слънцето и ще се отдалечи от Земята.