Британски геолози преразглеждат вулканичните структури на планетата

Ново изследване на британски учени от Лондонския университет предполага, че Венера някога е била покрита с гигантски океани, заемащи близо 90 процента от повърхността ѝ. Геоложките данни, публикувани в списание „Earth & Planetary Science Letters“, оспорват досегашното схващане, че планетата винаги е била напълно сух и негостоприемен вулканичен свят, съобщават от уебсайта „Science Alert“.

Заблудата на вулканичния релеф

Днес Венера е изключително враждебна среда – без течна вода, с температури, топящи олово, и смазващо атмосферно налягане под облаци от сярна киселина. Повърхността ѝ е трудна за изучаване, като повечето данни идват от радарните карти на американската сонда „Магелан“ от началото на деветдесетте години. Тези изображения разкриват суров релеф с над 85 000 вулканични структури.

Екипът, ръководен от геолога Ричард Гейл, обаче поставя въпроса дали част от тези образувания всъщност не са свързани с древни морета. Ако хипотезата се потвърди, общото количество вода на Венера е било приблизително 40 процента от обема на земните океани.

„Въпреки че интерпретацията на тези структури не е напълно еднозначна, има убедителни основания да се смята, че Венера някога е имала океани и вероятно условия за живот върху по-голямата част от повърхността си“, пишат изследователите.

Подводни реки и солени пустини

Учените посочват три основни типа геоложки структури в подкрепа на своята теория. Първият обхваща обширни равнини с гигантски многоъгълни пукнатини. Докато преди се смяташе, че те са плод на изстиваща лава, новият анализ открива сходства с разломи в богати на глина морски седименти на Земята, които се свиват при изтласкването на водата.

Второто доказателство са огромните канали (canali), достигащи хиляди километри дължина. Вместо потоци лава, които трудно биха изминали подобно разстояние, учените предполагат, че това са следи от подводни течения. Близо една трета от многоъгълните равнини са свързани с такива канали, завършващи в дълбоки басейни.

Третият аргумент стъпва върху нагънатите хребети в ниските райони на планетата. Според екипа на Гейл, те може да са резултат от дебели солни пластове, останали след изпаряването на водата. Процесът наподобява Месинската криза на солеността на Земята преди около 5,5 милиона години, когато Средиземно море почти пресъхва. Изчисленията показват, че на Венера подобен процес би създал солен слой с дебелина поне 64 метра, който впоследствие е деформирал кората.

Бъдещи мисии ще търсят отговори

Хипотезата вероятно ще остане обект на дебати до пристигането на нови космически апарати. Очаква се мисиите „EnVision“ на Европейската космическа агенция и „VERITAS“ на НАСА да картографират Венера със значително по-висока разделителна способност от „Магелан“.

Макар всяко от геоложките доказателства да може да се обясни и с вулканична или тектонична активност, взети заедно те чертаят картина на свят, съсипан от неконтролируем парников ефект преди по-малко от един милиард години.

„На Земята животът вече е бил добре развит по това време. Възможността подобен парников ефект да е унищожил живота на Венера има сериозни последици както за бъдещето на нашата планета, така и за търсенето на живот извън Слънчевата система“, заключават авторите на проучването.