Въпреки ниските лихви по ипотеки, стари заеми поскъпват заради плаващи лихви

Банковите услуги в България са сред най-достъпните в Европейския съюз. Това твърди Асоциацията на банките в България (АББ) на базата на сравнителен анализ колко струват някои от най-използваните финансови услуги. Оказва се обаче, че сравнението е направено само с още три държави от ЕС – Хърватия, Словения и Унгария. Според банковата асоциация те са избрани, защото са съпоставими по територия, население и ниво на икономическо развитие с България. В никакъв случай обаче анализът не дава пълната картина, за да се твърди, че у нас банковите услуги са най-евтините в ЕС.

Най-ниски лихви по ипотечните кредити

На първо място в анализа се отбелязва, че банките в България предлагат най-ниските лихвени проценти в Европа по новоотпуснати кредити за домакинствата за покупка на жилище в национална валута. По данни на ЕЦБ към март 2025 година средният лихвен процент в България в национална валута е 2,46%, докато в Хърватия е 2,94%, в Словения – 2,99%, а в Унгария е 6,82%.

Действително, от близо две години насам България е начело в класациите с най-ниски лихви на ипотечните кредити в ЕС. Статистика обаче отчита средното ниво на лихвите по новоотпуснатите заеми, докато в същото време банките бавно и полека вдигат периодично лихвите по старите заеми. И тъй като у нас ипотеките се сключват основно с плаващи лихви, голяма част от потребителите вече плащат по-високи месечни погасителни вноски, отколкото при сключване на договора. Тоест може да се окаже, че България съвсем не е първенец по най-евтини жилищни заеми.

Посочената от АББ информация все пак показва, че Хърватия и Словения, които са приели еврото, се радват на далеч по-ниски лихви по ипотеките от Унгария, която е извън еврозоната. В същото време АББ не повдига въпроса какво е положението с потребителските заеми, които у нас вече се сключват при лихви 9-10%. Не е ясно и каква е ситуацията с кредитирането на бизнеса – дали и фирмените ни кредити са най-евтини.

Най-евтини абонаментни пакети?

Проучването показва, че сред четирите изследвани държави българските банки предлагат най-евтини абонаменти пакети. Става въпрос за пакетни банкови услуги, които най-често включват разплащателна сметка, дебитна карта, плащане на битови сметки, теглене и внасяне на банкомат на банката в страната и/или в чужбина, преводи по мобилен номер и през електронен канал на банката. Тези пакетни услуги са на значително по-ниски цени от сумарната стойност на включените в пакета услуги. Проблемът е, че често клиентите, които купуват абонаментен пакет, плащат и за услуги, които на практика не ползват.

Клиент може да плати до 6,6 пъти по-малко за услуги в пакет, отколкото ако ползва тези услуги поотделно – откриване и обслужване на разплащателна сметка, дебитна карта, тегления от банкомати на банката, вътрешнобанкови преводи и междубанкови преводи на хартиен носител до определен брой, посочват от АББ.

Най-евтиният „базов“ пакет се предлага в България в сравнение с Хърватия, Унгария и Словения. В България той е на стойност от 1,70 евро на месец, докато цената му е 5,90 евро за Хърватия, 4,90 евро за Унгария и 5,90 евро за Словения.

Цената на „стандартен“ пакет в посочените държави отново е най-евтин в България – 2,84 евро, което е 44,5% спрямо Унгария, 248,9% спрямо Словения и 305,3% спрямо Хърватия. Стандартните пакети са по-разширени – включват обслужване на сметка и дебитна карта, превод по мобилен номер в същата банка, мобилно банкиране, преводи в лева и евро в същата банка чрез мобилното банкиране, битови сметки, вноски и тегления на банкомат на същата банка и други.

Цените на дигиталните канали и дистанционното обслужване

Секторът инвестира значителен ресурс в развитието на мобилни и онлайн платформи, които предлагат широк набор от услуги – от откриване на сметки до теглене на кредити и плащания, дори инвестиране или на практика пълно банково обслужване, се посочва в анализа. Един от най-видимите аспекти на дигитализацията на банковия сектор е рязкото нарастване на безналичните плащания – особено чрез дебитни и кредитни карти, мобилни приложения и онлайн банкиране, в дори консервативен пазар като България.

"На базата на статистиката за плащанията на БНБ, наблюдаваме тенденция към обръщане от наредени кредитни преводи на хартия към такива инициирани електронно. Тя започва през 2023 година, като през същата година броят на хартиените кредитни преводи намалява със 73% спрямо 2022 година, докато броят на инициираните електронно се увеличиха с 32%", посочват от АББ.

Според банковата асоциация една от основните причини за това са значително по-ниските такси за нареждане на кредитен превод чрез дигиталните канали на банките, която често е включена в банковите пакети на потребителите. По данни на БНБ към края на 2024 година делът на преводите, инициирани през дигитални канали, е 76% за банковата система. Средната цена на превод през дигитален канал е 5,4 пъти по-ниска спрямо тази на инициираните на хартиен носител.

Нетният доход от банкови такси у нас е под средния за ЕС

От АББ дори твърдят, че таксите и комисионите, които банките у нас събират за предоставяните услуги, са едни от най-ниските в ЕС. В анализа си те посочват, че делът на нетния доход от такси и комисиони спрямо общия оперативен доход на българската банкова система е под средното за ЕС и еврозоната. Към края на 2024 година по данни на Европейския банков орган средното ниво за Европа е 28,1%, докато за България е 20,6% (на база данни на БНБ). Тази разлики в съотношенията обаче не означава, че банковите такси у нас са по-ниски, защото по-ниската стойност може да е в резултат на по-слаби обеми от трансакции.