Има неща, които ме карат да се гордея, че съм българин, но има и неща, които ме карат да се срамувам.

Напоследък съотношението между тях е 1 към 100. Все още не съм приключил с образованието си, но засега не виждам никакъв реален смисъл да се връщам като го направя, тук дори не говоря за пари, които не са малък проблем. Просто ситуацията в България е отчайваща, вече се опитвам да чета и да слушам колкото се може по-малко новини за страната, не искам да си припомням хаоса, от който съм избягал.

Да, със сигурност има и нормални хора в България, но техния процент като че ли намалява всекидневно. Аз не съм човек, който смята, че за модерно да се държи против родината си, но виждам ситуацията тук и виждам ситуацията в България, разликата не е малка. Не че тук е идеално и че всички са перфектни, но тук поне има някакъв ред и повечето хора се опитват да градят, а не да рушат.

Безспорно животът в чужбина не е от най-лесните, особено за чужденец, но се свиква, пък и човек се научава да бъде част от някаква общност. Има хора които се отнасят негативно към чужденците, особено към тези от по-западналите държави като нашата, но ето, че аз примерно често постигам по-висок успех от родените ми тук съученици и се старая да не им отстъпвам.

Сега някой може би ще си помисли, че ако всички тръгнат така да размишляват като мен накрая няма да остане никой в България, който да се погрижи за оправянето й, но какво мога да направя аз, единият човек, срещу хилядите, на които им е удобно България да е в това положение. За да се постигне нещо, трябва да има задружност, а в нашата страна всеки мисли за собствените си интереси.

Както и да е, на тема мога да пиша много и дълго, но едва ли ще има голяма полза.

Та въпроса ми беше намирате ли някакъв смисъл да се връщам, въпреки всички неприятности? Вие, ако бяхте на мое място, какво бихте направили? Съгласни ли сте с мнението ми?

Автор: Един български емигрант в чужбина