Геополитическите проекти вече не ни заобикалят

На 21 юни 2026 година в София президентът Илияна Йотова заяви в интервю за предаването „120 минути“ по бТВ, че страната ни се превръща в ключов стратегически и икономически център на Балканите, тъй като бъдещите мащабни трансконтинентални трасета ще преминават през наша територия. По думите на държавния глава, геополитическото положение на страната и пълноправното ѝ членство в Европейския съюз изискват много по-категорично чуване на българския глас при вземането на големите решения в Брюксел.

„България държи златна карта – и като член на Европейския съюз, и заради геополитическото си положение“, категорична бе Илияна Йотова. Тя припомни, че дълги години страната ни е била третирана като периферия и големите проекти са я заобикаляли, но сега ситуацията е коренно променена и оттук ще преминават всички възможни енергийни, сухопътни и високотехнологични коридори.

Споровете около санкциите и националната сигурност

Обсъждането на подготвяния 21-ви пакет от европейски санкции срещу Русия е силно преекспонирано у нас, докато в другите държави членки подобен дебат на този етап напълно липсва, посочи Илияна Йотова. Тя допълни, че пакетът е в твърде ранен етап на обсъждане, затова и дискусиите в България са силно условни. Държавният глава изрази подкрепа за аргументите на министър-председателя Румен Радев относно евентуално налагане на вето, ако в списъците останат лица, свързани с православието или с обекти от стратегическо значение за българската сигурност.

Йотова припомни, че името на руския патриарх Кирил не за първи път се свързва със санкционни списъци. „След като Европа и украинският президент Зеленски искат Русия да седне на масата на преговорите час по-скоро, не може да отварят нова конфликтна точка. А такава ще се отвори с предложенията за разширяване на санкционния списък. Трябва ли да пренесем конфликта на религиозна основа, което ще доведе до още по-голямо разделение“, заяви държавният глава.

Според нея по-шумната част от българското общество съзнателно е пренебрегнала икономическите доводи на министър-председателя, които засягат бъдещето на ядрената ни централа и на „Лукойл“. Това са обекти от националната сигурност и резервите на правителството са напълно основателни, изтъкна тя, като допълни, че в рамките на Европейския съюз е нормално държавите да изразяват специфични резерви в защита на своите интереси.

Новите траншове и стратегическата автономия

Европейският съюз не е класна стая, в която учител диктува уроците, а гласът на България е равен на този на останалите държави, подчерта президентът Йотова. Като доказателство за лоялността и авторитета на страната ни тя посочи бързото одобряване на траншове по Плана за възстановяване и устойчивост. По думите ѝ настоящото правителство е успяло да постигне това за броени дни, докато две предходни правителства не са се справили с тази задача.

Двете големи войни в Украйна и Близкия изток обаче са доказали, че досегашните механизми за функциониране на Европейския съюз са безкрайно остаряли. Йотова се обяви за постигането на пълна стратегическа автономия на Европа, изграждането на собствена обща система за сигурност и отбрана като силен стълб в рамките на НАТО, както и за засилване на конкурентоспособността на единния пазар. Тя отбеляза, че след 60 години политика на сближаване, съюзът трябва да премине към глобално лидерство и технологична независимост от големи производители като Китай, тъй като в момента Европа няма дори голяма собствена платформа за изкуствен интелект.

Регионални коридори и блокажът от Скопие

В контекста на засиления интерес на Съединените американски щати към Югоизточна Европа, държавният глава призова за спешно ускоряване на ключови инфраструктурни обекти. Тя акцентира върху значението на Коридор номер 8, който свързва Адриатическо с Черно море, необходимостта от изграждането на нов мост над река Дунав към Румъния, както и развитието на Вертикалния газов коридор, чиято българска част е почти изградена. Йотова предложи обща инициатива между България, Румъния и Гърция за прокарване на тези проекти при следващото европейско финансиране до 2034 година.

По отношение на европейската интеграция на Република Северна Македония, Илияна Йотова изрази сериозни съмнения дали настоящото ръководство в Скопие изобщо желае членство в общността. По време на Югоизточния форум в София тя е провела разговори с македонския президент Гордана Силяновска и външния министър Тимчо Муцунски, които са заявили, че новото управление не признава подписите и ангажиментите на предходното. Според Йотова Скопие няма проблем со София, а с целия Европейски съюз, тъй като блокира волята на собствените си граждани и не изпълнява официалното споразумение, сключено през 2022 година.

В края на разговора беше засегнат и договорът с турската компания „Боташ“. Президентът посочи, че проектът е бил сключен в критичен момент на спрени руски доставки и е можел да работи ефективно в полза на България и Средна Европа. Поради недалновидна политика и вътрешни конфликти обаче, проектът е бил блокиран само защото е подписан от служебен кабинет, което е нанесло сериозни щети на страната.