Частен контрол върху изградени пътища ощетява директно потребителите

Отдаването на вече изградени с публични средства магистрали на концесия превръща инфраструктурата от обществена полза в инструмент за двойно финансово натоварване на гражданите. За това предупреждават в свой икономически анализ от БГНЕС, подчертавайки сериозните рискове от преминаването на стратегически национални активи в частни ръце и създаването на инфраструктурни монополи.

Инфраструктура като платен актив

Когато една магистрала вече е построена с пари от държавния бюджет и европейски фондове, тя престава да бъде инвестиционен проект. В този етап тя функционира като обществен актив, генериращ стойност чрез своето използване.

"В този контекст отдаването ѝ на концесия означава прехвърляне на контрол върху постоянен и относително сигурен поток от потребители към частен оператор", посочват в анализа си от БГНЕС. Тъй като за основните транспортни артерии липсва реална алтернатива, се формира монополна среда, позволяваща вдигане на таксите без пазарен натиск.

"Резултатът е икономически парадокс: обществото започва да плаща втори път за инфраструктура, която вече е финансирана веднъж чрез данъци и публични средства", категорични са от информационната агенция.

Изолация за Северна България

Българската пътна мрежа се характеризира със силна неравномерност на трафика. Основните потоци преминават по оста София – Пловдив – Бургас, както и по коридорите към съседните Турция и Гърция. Точно тези отсечки представляват интерес за частните капитали.

Ако подобни участъци преминат към частни оператори, инвестициите ще се насочат изцяло натам, търсейки максимална възвръщаемост. В същото време по-слабо натоварените райони, сред които попада почти цяла Северна България, остават изолирани от частния интерес и продължават да тежат единствено на републиканския бюджет. По този начин моделът концентрира печалбите в силните региони, докато разходите за развитие на периферията се поемат от държавата.

Скрити фискални капани

Практиката показва, че концесионните договори за готова инфраструктура често съдържат клаузи за гарантирани приходи. При евентуален спад на трафика, държавата се задължава да компенсира оператора. Тези механизми създават „скрити задължения“, които формално не фигурират като държавен дълг, но реално източват хазната.

След като основната инвестиция в пътищата вече е факт, най-работещият модел е тяхната експлоатация при минимални такси за хората. Включването на посредник на този етап не генерира нова стойност, а единствено добавя структура, търсеща чиста печалба чрез по-високи тол такси. В крайна сметка ключовият въпрос остава дали се създава нов продукт, или просто се променя получателят на средствата за вече съществуващата инфраструктура.