Светицата проповядвала християнството по днешните български земи

Православните християни отбелязват празника на света великомъченица Ирина, чийто земен път преминава през тежки изпитания и завършва с проповеди сред траките в днешна Южна България, съобщават от БТА.

Тайната християнка в кулата

Света Ирина, живяла през четвърти век, първоначално носела името Пенелопа. Тя била дъщеря на заможния езичник Ликиний, който от прекалена грижа я затворил в луксозна кула. Възпитанието ѝ било поверено на учения старец Апелиан, без бащата да подозира, че учителят е таен християнин.

Усвоявайки истините на християнската вяра редом с основните науки, девойката пожелала да се кръсти. Така тя приела името Ирина, което от гръцки означава "мир". Дори в изолацията на кулата, младата жена научавала за тежките гонения срещу вярващите в Иисус Христос.

Отказът от женитба и гоненията

Ликиний многократно се опитвал да осигури изгоден брак на дъщеря си, водейки кандидати, които тя неизменно отхвърляла. В крайна сметка девойката признала вярата си и категорично отказала да се омъжи за езичник. Ситуацията била допълнително усложнена от факта, че по това време християните били възприемани като противници на държавата заради отказа им да участват в езическите жертвоприношения.

Младата Ирина обявила пред баща си, че предпочита „да живее в девство и нравствена чистота“. Този отказ разгневил силно Ликиний, който започнал да я наказва. Виждайки непреклонната ѝ вяра, в отчаянието си бащата предал собствената си дъщеря на мъчителите с надеждата, че суровите изтезания ще я пречупят.

Разпространение на вярата

Жестоките мъчения не успели да сломят духа на света Ирина. След като най-после получила своята свобода, тя напуснала родния си край и се посветила на разпространението на християнската вяра. Историческите сведения посочват, че по време на своите пътувания светицата е проповядвала и сред траките по земите на днешна Южна България.