Официалната статистика опровергава масовото усещане за ценови шок след еврото

Дълбока пропаст зейна между официалните данни на държавата и реалното усещане на хората по улиците три месеца след влизането на България в еврозоната. Докато Националният статистически институт (НСИ) и Министерството на финансите отчитат спокойна икономическа обстановка с минимална инфлация, стотици граждани в Русе организират призиви за масов бойкот на търговските вериги и бензиностанциите, убедени, че са жертва на безпрецедентна спекула.

Психозата на новите етикети

Гневът на русенци ескалира в социалните мрежи, където потребители масово твърдят, че търговците са се възползвали от превалутирането, за да надуят цените изкуствено. Според най-радикалните мнения в местните Facebook групи, масовите стоки са приравнени по курс едно към едно спрямо старите си стойности в лева.

"Бойкот на хранителните вериги и бензиностанции. Всичко е вдигнато едно към едно. От 5 лева на 5 евро. В най-добрия случай ще е с 50%", гласи един от най-популярните призиви в мрежата.

Авторът на публикацията изразява силно възмущение, че докато заплатите изглеждат намалени наполовина след разделянето им на 1.95583, цените на базови нужди като ток, храна и вода създават усещане за финансов колапс у домакинствата.

Статистиката категорично отрича скока

Напук на обществената паника, сухите цифри на институциите рисуват съвсем различна картина. Данните на НСИ и Евростат показват задържане на инфлацията на нива от около 3 процента на годишна база. От Комисията за защита на потребителите (КЗП) също охлаждат страстите – след хиляди проверки в цялата страна, инспекторите отчитат изолирани случаи на неправомерно закръгляне с по няколко цента, но категорично не откриват доказателства за картелно удвояване на цените на основните стоки.

Според икономистите на правителството, българите в момента преживяват класически психологически шок от смяната на валутата. Тъй като номиналната стойност на доходите изглежда драстично по-малка (заплата от 2000 лева вече се изписва като 1022 евро), а разходите се правят в европейската валута, потребителите подсъзнателно усещат тежко обедняване, дори когато реалната покупателна способност е останала почти непроменена.

"Еврозоната на богатите" предизвика разкол

Въпреки успокоителния тон на властта, хората в Русе отказват да повярват на статистиката и вярват повече на собствените си портфейли. Дебатът в мрежата бързо прерасна в политическа критика срещу самия акт на приемане на еврото без референдум.

Веселин Маринов: "Какви еврозони сме искали, кой ни е питал? Решиха го в парламента."

Пламен Славов: "Искате еврозоната на богатите. Сега ревете."

Въпреки призивите да не се пазарува, за да се принудят търговците да свалят надценките, част от русенци остават скептични към идеята за гражданско обединение.

Мирослав Тодоров: "С този нашия овчи народ, трудна работа за бойкот или друго. Нещо не се чуват драгите ни съграждани, дето плакаха за еврото."

Докато държавата продължава да публикува успокоителни графики, а гражданите броят центовете пред касите, доверието между институциите и обществото изглежда по-девалвирало от всякога.