Шегата настрана: двата милиарда, изхарчени от правителството му за дигитализация, ни доведоха дотам, че сайтът за първото в историята на България електронно преброяване се срина още в първите 15 минути, след като го пуснаха

Вчера 12-годишната ми дъщеря реши да ми покаже нещо на телефона си и аз с почуда и възхищение я наблюдавах как за броени минути сътвори съвсем сносно видео, използвайки музика, звук и комбинация от снимки, свалени от световната мрежа.

И си спомних как, когато бях приблизително на нейната възраст, баба ми обичаше да възкликва:

– Ох, токът пак спря, баба, никаква работа не можем да свършим. Барем да седнем малко телевизия да погледаме.

На възраст Бойко Борисов е еднакво отдалечен от дъщеря ми и баба ми, но ми се струва, че грамотността му по отношение на всякакви електронни и кибертехнологии е далеч по-близка до тази на бабиното ми поколение.

И си давам сметка, че хич не му е лесно.

И че е твърде вероятно съвсем наистина да вярва, че някакви малки, но чевръсти човечета от "Да, България" сноват напред-назад из мрежата, пренареждат електрическите сигнали и манипулират електронния вот на българите.

Шегата настрана: двата милиарда, изхарчени от правителството му за дигитализация, ни доведоха дотам, че сайтът за първото в историята на България електронно преброяване се срина още в първите 15 минути, след като го пуснаха. И да беше само той!

Приятели, време е да излезем от средата на 70-те, когато баба ми измерваше с почтителен поглед снажната фигура на Георги Георгиев-Гец върху чернобелия екран и, макар през повечето време да си мълчеше, не спираше да се пита наум как, аджеба, е успял да влезе в стаята, след като вратата е затворена.

Време е да заживеем в едно по-нормално, по-уредено, по-модерно, по-прозрачно, по-честно, по-лесно за управление тук и сега.

Време е.

Манол Пейков