Председателят на Европейския съвет се е съгласил с правните аргументи на Скопие, но нашето предложение за отложено действие било отхвърлено

Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска - Давкова остро разкритикува българската позиция по спора между двете държави, заявявайки, че самото искане за конституционни промени е проблематично през призмата на фундаменталните ценности на Европейския съюз.

"Отговорно твърдя, че дори искането от една държава да промени Конституцията си е проблематично през призмата на фундаменталните ценности и принципи на ЕС," заяви Силяновска-Давкова. Тя посочи, че в европейските ценности има клауза, която гарантира зачитане на конституционните и политическите структури, както и националната и културната идентичност на държавите-членки.

Северна Македония от месеци предлага компромисно решение - конституционните промени за вписване на българското малцинство да бъдат приети с "отложено действие", влизайки в сила едва след членството на страната в ЕС. Според Силяновска - Давкова, председателят на Европейския съвет Антонио Коща е видял потенциал в това предложение, но българската страна остава непреклонна.

"Разговарях с Коща като политик с политик, но и като адвокат с адвокат. Той каза, че е напълно съгласен с моите правни аргументи, но такава е процедурата", разкри президентът на Северна Македония. "Той представи и нашето предложение, което смята за отлично за отложени съдебни действия, на български политици, но те не го приеха."

Силяновска-Давкова обяви също, че ще разговаря с българския президент Румен Радев и добави, че няколко държави-членки на ЕС, сред които Австрия, предлагат посредничество за разрешаване на спора. Тя изрази надежда, че с новото правителство в България ще може да се постигне напредък в преговорите.

Президентът на Северна Македония коментира и Преговорната рамка с ЕС, заявявайки, че "на протоколите не им е мястото там", което се възприема като намек, че не приема българските условия като валидна част от преговорния процес.

Искането за промени в македонската конституция, с които да се впише българското малцинство, е основно условие за продължаване на преговорите на Скопие за членство в ЕС. България поддържа позицията, че промените трябва да бъдат извършени преди началото на същинските преговори, докато македонската страна настоява за "отложено действие".