Журналистически разбор разкрива защо системата се провали да защити 75-те възрастни от Ягода

Скандалът с "домовете на ужасите" в Ягода, Говедарци и Варна не е изненада за институциите - той е резултат от години игнорирани сигнали и неизпълнени препоръки. Аналитичното предаване "След новините" на БНТ с водещ Мария Чернева проследи как се стигна до момента, в който 75 възрастни хора да бъдат държани в нечовешки условия, връзвани и упоявани.

Историята на Николай Колев и дъщеря му Дорет разкрива как работи схемата. Привлечени от обещанията за "райско кътче" с басейн и тенис кортове, семейството настанило баща си в дома в Ягода. Реалността се оказала съвсем различна.

"Когато отидохме, няма да скрия, така се почувствах - леко дискомфортно, още с влизането, защото нямаше живот", разказва Дорет пред БНТ. Настанили го в мръсна къщичка, взели телефона му, а на сутринта той спял непробудно близо 17 часа след чай. "Студено ми е, неугледно ми е, страшно ми е, не се чувствам добре", споделил Николай с дъщеря си.

Сигналите не са спирали

Според министъра на правосъдието Георги Георгиев, проверките в домовете първоначално са замислени като акция срещу имотната мафия. "Държани при условия, които нарушават всички човешки права, които има написани във всички международни харти, на българската Конституция", обяснил той за откритото в Ягода.

Но сигналите за нарушения не са нови. Последният за Ягода е от ноември миналата година, но "така и не се разбра къде и как се е заклещил", отбелязва анализът на БНТ.

Още по-тревожно е, че скандалите около варненския дом "Св. Георги" са били "грохотни" преди три години, но домът продължава да работи. Близки на жертви тогава заявяваха: "Не е за вярване, че при толкова много установени нарушения и доказани убийства, умишлени, в тези домове, те продължават да работят и нито една институция не може да ги затвори".

Системният проблем

Експертът при омбудсмана Ивелина Велкова обяснява пред БНТ защо системата не работи. Според нея е необходимо първо да се инкриминира в Наказателния кодекс предоставянето на социални услуги без лиценз - сега това е само административно нарушение.

"Тъй като до края на 2022 г. такова предложение нямаше, ние не получихме от никого такова предложение", разказва тя. Омбудсманът включил препоръката в годишния доклад, но промените не са направени.

"Трябва да бъдат под специален надзор, защото това са най-уязвимите групи, от гледна точка първо, че психичното им здраве не е добро, и второ, те са изключително изолирани", подчертава Велкова.

Дефицитът на места

В основата на проблема стои убийственият дефицит на места в легални домове. Държавните са само 82 за цялата страна, а частните инициативи процъвтяват. "Имаме огромна листа, един тефтер, цял дневник. Има нужда", признава директорът на един от легалните домове пред БНТ.

Разликата в качеството е очевидна. Докато в Ягода са плащали 990 лева за мъка и насилие, в качествените домове таксата е около 1200 лева, но включва 18 социални асистента, лекар, социален работник и най-важното - човещина.

"Първото, което правим с всички, е да ги обградим с много любов. С много положителна енергия. Да им покажем, че това тук не е някаква институция, това е дом. Ние сме семейство", обяснява Надежда Ръжева от домa в Брестник.

Нуждата от промяна

Анализът на БНТ завършва с предупреждение: промените в Наказателния кодекс са само първата стъпка. Под нея има "бяла бездна от нерешени проблеми" - със стандартите за качество, контрола, планирането на услугите и дефицита на места.

"Сега имаме още едно обещание. Може би е узряло да е последно", заключава журналистът Мария Чернева.