Гняв и сълзи посрещат искането за свобода на Никола Бургазлиев
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Сянка на полицейски чадър над делото за убитата майка в Слънчев бряг
Шест месеца след кървавия следобед в „Слънчев бряг“, който отне живота на млада майка и прикова 4-годишния ѝ син към леглото, съдебната сага навлиза в ключова фаза. Днес, 16 февруари 2026 г., Апелативният съд в Бургас трябва да произнесе окончателната си дума: ще остане ли зад решетките 19-годишният Никола Бургазлиев, или ще бъде пуснат под домашен арест, за да „довърши образованието си“.
Залогът днес е по-висок от обикновена мярка за неотклонение. Докато магистратите заседават, пред съдебните палати в Бургас и Пловдив се провеждат паралелни протести. Близки, приятели и граждани настояват за справедливост и категоричен отказ на молбата за по-лек режим, страхувайки се от „замитане“ на случая и безнаказаност.
„Искам да върна времето назад“ срещу „Животът ни свърши“
Днешното заседание е следствие от решението на Окръжния съд в Бургас от 9 февруари, който отказа да пусне младежа и го остави в ареста. Защитата обаче обжалва незабавно. Основният аргумент на адвокатите е конституционното право на образование – Никола трябва да положи 19 изпита, за да бъде допуснат до матура през май.
„От деня на инцидента не съм спрял да мисля за случилото се. Съжалявам и ми се иска да мога да върна времето назад“, заяви в предишното заседание самият Бургазлиев, подкрепян в залата от съученици и родителите си.
Тези думи обаче звучат кухо за почерненото семейство от Пловдив. Срещу желанието на обвиняемия да завърши училище стои трагедията на малкия Марти. Детето, което бе пометено заедно с майка си на тротоара, е със 100% ТЕЛК решение за нетрудоспособност. Възстановяването му е бавно, посещава рехабилитация и логопед три пъти седмично, а баща му е принуден да бъде негов личен асистент. „Животът ни няма да се върне такъв, какъвто беше. Няма как да обясним на децата къде е майка им“, споделят близките.
Наркотици, скорост и „евентуален умисъл“
Инцидентът от 14 август 2025 г. разкрива плашеща картина на безотговорност. Никола Бургазлиев, управлявайки мощно електрическо АТВ, връхлита върху тротоар в центъра на курорта, помитайки петима души. 35-годишната Христина издъхва след 20-дневна кома, а синът ѝ оцелява по чудо.
Ключовият момент в разследването е втората кръвна проба, изготвена във Варна по искане на защитата. Тя категорично потвърждава наличието на марихуана в кръвта на водача. Това обстоятелство даде основание на прокуратурата да заговори за преквалифициране на обвинението в умишлено причиняване на смърт при „евентуален умисъл“.
Въпреки това, родителите на Никола, които са служители на МВР, публично изразиха съмнения, че пробите са манипулирани и че върху разследването се оказва натиск синът им да бъде „изкупителна жертва“. Те твърдят, че той е активен спортист и никога не е употребявал наркотици.
Забавеното правосъдие
Напрежението сред обществеността се подхранва и от факта, че шест месеца след трагедията обвинителният акт все още не е внесен в съда, въпреки че разследването е приключено. Прокуратурата твърди, че защитата използва всички процесуални хватки, за да бави делото, включително чрез исканията за промяна на мярката.
Юристи коментират, че ако вината бъде доказана в пълния ѝ обем – шофиране след употреба на наркотици, на тротоар и с фатален край – законът предвижда наказание до 20 години лишаване от свобода.
Днешното решение на Апелативния съд ще бъде лакмус за нагласите на съдебната система. Дали ще натежи чистото съдебно минало и ученическият статус на Никола, или тежестта на отнетия човешки живот и разбитото бъдеще на едно 4-годишно дете?
„Докато не видим присъдата, не можем да бъдем спокойни. И като я видим, пак няма да бъдем спокойни“, казват близките на Христина. За тях, както и за протестиращите днес, пускането на Бургазлиев на свобода би било поредният удар след загубата.























