Германските болници тренират хирурзи за масови военни травми

Германската армия, болниците и фармацевтичните компании в страната започнаха мащабна оценка на здравната инфраструктура и подготовка за потенциален въоръжен конфликт, съобщават от Bloomberg. Поради зачестилите хибридни атаки, сред които опит за удар с дрон в Лайпциг и кибератаки срещу лечебни заведения, властите в Германия търсят спешни решения за недостига на легла, медицински персонал и защитени съоръжения в случай на руска агресия срещу територията на НАТО.

На пръв поглед болницата в югозападния германски град Улм функционира като всяко друго лечебно заведение, но униформените военнослужещи сред персонала издават нейния статут. Дълбоко под оживените отделения се намира огромен бункер от епохата на Студената война, който германската армия обмисля да възстанови напълно. Съоръжението е завършено през 1979 година и е проектирано така, че лекарите да могат да оперират ранени при ядрена атака. То може да приюти до 2 000 души за период от 90 дни, но се нуждае от милиони евро за модернизация на вентилацията и електрозахранването.

Германският министър на отбраната Борис Писториус вече предупреди, че до 2029 година Русия може да е в състояние да атакува държава от Алианса. Според анализ на Бундесвера, при подобен сценарий в Германия могат да пристигат до 1 000 ранени военнослужещи всеки ден. Тъй като петте военни болници в страната бързо биха се препълнили, цивилните лечебни заведения ще трябва да поемат огромна тежест.

"Подготвена ли е здравната ни система за това? Единственият отговор е: не", коментира Бенедикт Фримерт, главен медицински директор и командир на Военната болница в Улм. "Това, което ни предстои, е маратон."

Липса на кадри и обучение с трупове

Осигуряването на физически легла е само част от проблема. Според официалните оценки едва няколкостотин лекари в Германия имат реален опит с лечението на тежки военни травми. За да компенсират този дефицит, Бундесверът и Германското дружество по травматология предлагат специализирани курсове за цивилни хирурзи.

Генералният секретар на дружеството Саша Фльое припомня, че при старта на програмата през 2017 година никой не е вярвал в реалността на подобни сценарии за колективна отбрана. Днес търсенето на тези курсове е огромно. Най-интензивните програми, които включват работа с трупове и упоени животни, могат да обучат между 50 и 100 хирурзи годишно.

През март армията проведе най-голямото си медицинско учение от десетилетия, симулирайки нападение срещу Литва и евакуация на ранени към Берлин и Бранденбург. Въпреки че учението е преминало успешно, координацията между военните и цивилните власти остава разпокъсана.

"В момента имаме тези „острови“ - болниците", посочва Мария-Лена Вайс, член на здравната комисия на Бундестага. "Сега става дума за свързването им в общата система."

Уязвими вериги за доставки и недостиг на лекарства

Фармацевтичният сектор също изчислява рисковете за своето производство. От биотехнологичната компания CSL установяват, че при война до 20% от служителите им могат да бъдат мобилизирани. Компанията, която произвежда критични медикаменти за травматологични операции от кръвна плазма, предупреждава, че създаването на стратегически резерви е изключително трудно заради краткия срок на годност на продуктите.

"Без фактори за съсирване на кръвта ситуацията става наистина критична", обяснява ръководителят на компанията за региона Анегрет Витих-Хьофер. Тя е категорична, че при масов наплив на ранени нито те, нито конкурентите им ще бъдат подготвени.

Допълнителен риск създава и зависимостта от Китай за основните съставки на антибиотици и обезболяващи. Михаел Ай, експерт в областта на здравеопазването, подчертава, че досегашният икономически модел на доставки "точно навреме" е несъвместим с кризисната устойчивост и държавата се нуждае от децентрализирани запаси на медикаменти.

Уроците от Украйна

Руската инвазия в Украйна служи като реален пример за германските власти. Анестезиологът от Киев Катерина Биелка споделя опита си от превръщането на подземни съблекални в операционни зали и барикадирането на болнични прозорци. Заради ударите по енергийната мрежа, украинските болници масово преминаха на генератори и соларни панели.

В Улм Университетската болница вече прави проучвания дали огромният ѝ подземен паркинг може да бъде преустроен в дългосрочно аварийно убежище. Според главния медицински директор Удо Кайзерс проблемът е, че финансирането обикновено покрива най-рентабилните, а не най-сигурните строителни мерки. Забавянето на новия Закон за здравната сигурност, който трябваше да бъде приет това лято, но остана за есента, допълнително усложнява подготовката.

"Здравната система е в основата на функционирането на обществото", категоричен е Кайзерс. "Социалното единство зависи до голяма степен от това дали можем да изпълним обещанието за здравеопазване."