Първият български космонавт разкрива неподозирани детайли за мисията си

Първият български космонавт Георги Иванов разкри драматични детайли за мисията на космическия кораб "Союз-33" в специално интервю за руската агенция "ТАСС". Повод за историческата ретроспекция е започващата днес Седмица на космоса в Москва, която е посветена на шейсет и петата годишнина от първия пилотиран полет, осъществен от Юрий Гагарин.

Аварията в орбита

Историческата мисия от април 1979 година, в която Георги Иванов лети заедно със съветския космонавт Николай Рукавишников по програмата "Интеркосмос", преминава през критични изпитания. Най-сериозният инцидент се оказва пълният отказ на основния двигател за маневриране.

"Спомням си първия си и, за съжаление, единствен полет в най-малките подробности, а понякога дори го сънувам" – споделя космонавтът.

"Поради тази повреда се оказахме с около дванайсет часа свободно време, докато в Центъра за управление на полета решаваха задачата за нашето завръщане. По-голямата част от това време прекарах с фотоапарат в ръце, снимайки Земята, космическата станция, Луната" – обяснява Иванов.

Кризата се задълбочава неимоверно, когато при команда за спускане от орбита дефектира и резервният двигател. Това принуждава екипажа да премине към балистично спускане – абсолютен прецедент в историята на капсулите "Союз".

"Това беше първото балистично спускане на "Союз" в историята, на места претоварването беше десетократно. Но ние издържахме" – разказва първият ни космонавт, който и до днес определя датата 12 април като свой "втори рожден ден".

Срещата с първия в космоса

Години преди собствената си мисия, като млад курсант в авиационното училище, Георги Иванов присъства на митинг в Плевен, където успява лично да снима Юрий Гагарин със своя фотоапарат "Смена-2".

"Чувствахме се съпричастни, защото той беше един от нас – военен пилот" – посочва българинът, допълвайки, че бюстът на легендарния авиатор заема почетно място в дома му вече десетилетия.

"Гагарин беше първият космонавт на Земята, аз имах късмет и също тръгнах по неговия път, като станах деветдесет и вторият космонавт" – заявява той, отбелязвайки мащаба на професията с факта, че до 2026 година в открития космос са летели едва около седемстотин души.

Тежката школа в Звездното градче

Успешният изход от критичната мисия, според Георги Иванов, се дължи изцяло на суровата подготовка в Звездното градче край Москва. Космонавтите са полагали задължителни изпити ежемесечно пред огромна комисия от двайсет до двайсет и пет специалисти в различни научни области.

"Не теглехме билети, а отговаряхме на конкретни въпроси на изпитващите" – спомня си той.

Сериозно предизвикателство за българските кандидати Георги Иванов и Александър Александров се оказва езиковата бариера при устното изразяване на сложната техническа терминология на руски език, което налага извънредна работа с допълнителен преподавател. Най-екстремната част от обучението обаче остава курсът по оцеляване в суровите условия на зимната тайга.

"Бяхме двамата в тайгата в продължение на денонощие, разполагайки със стандартен комплект за оцеляване. Сами се измъкнахме от скафандрите, облякохме спортни дрехи и се опитахме да запалим нормален огън, за да се стоплим до пристигането на спасителите" – описва изпитанието Иванов.

Българският космонавт ще се включи чрез видеовръзка в събитията от Седмицата на космоса в Москва, които продължават до 12 април. Очаква се интересът към темата да бъде висок, като преди две години агенция "БТА" отбеляза четирийсет и петата годишнина от историческия полет със специално издание на списание "ЛИК", озаглавено "Българската следа в Космоса".