Бившият министър прикрива логистичната военна подготовка зад клишета за Шенген

В струпването на американски военни самолети на летище София няма нищо тревожно. Това заяви бившият външен министър Георг Георгиев, цитиран от БНТ, в опит да успокои нарастващото обществено напрежение.

Въпреки безпрецедентното присъствие на чужди транспортни машини и въздушни цистерни на основното ни гражданско летище, политикът избра да обясни ситуацията единствено с общи фрази за съюзническите ангажименти на страната.

"България е важна част от източния фланг на НАТО и е държава, която отговаря за сигурността в Черно море и пази границата на Шенгенското пространство", посочи Георгиев, цитиран от БНТ.

Скритият логистичен мащаб

Докато бившият министър уверява, че "няма повод за безпокойство или нещо извънредно", фактите от терен чертаят друга реалност. Според независими международни източници и авиационни данни, столичното летище е превърнато във временна логистична база за самолета-цистерни KC-135 и тежки транспортни машини от типа C-17 и C-130 на Военновъздушните сили на САЩ.

Нещо повече, заради интензивния военен трафик, летище София ще бъде затворено за граждански полети в малките часове на 23 и 24 февруари. Тази критична подробност удобно отсъства от политическото говорене на бившия дипломат, което предпочита да акцентира върху абстрактната роля на България за сигурността на "целия европейски континент".

Геополитическата цена на мълчанието

Омаловажаването на събитията от страна на политическия елит създава сериозен информационен вакуум. Военни анализатори вече свързват мащабното прехвърляне на американска въздушна техника през Източна Европа с възможна подготовка за предстоящи операции в Близкия изток.

Вместо да се води честен и открит диалог с гражданите за това каква е реалната роля на гражданската ни инфраструктура в тези процеси, комуникацията се свежда до уверения, че "страната ни изпълнява своите задачи". Липсата на първоначална прозрачност вече предизвика остри политически реакции и намеси от страна на Президентството, доказвайки, че зад фасадата на "координираната общност" се крият дълбоки дефицити в откритостта на държавата.