Молекулата активира ключов клетъчен ензим при различни видове организми

Нов експериментален медикамент успява да увеличи продължителността на живота при дрожди, нематоди и плодови мушици с близо 25 процента. Постижението е на изследователски екип от Великобритания, който използва директен подход за активиране на протеина AMPK, съобщават от престижното научно издание Aging Cell, чиито данни бяха отразени и от изданието Daily Mail.

Клетъчният датчик за енергия

В основата на разработката стои молекулата с работно наименование 991, която директно активира ключовия клетъчен протеин AMPK. Този белтък функционира като своеобразен датчик за гориво в тялото – той следи нивата на енергия и помага на клетките да се адаптират при евентуален дефицит. В моментите, когато енергийните запаси намалеят, AMPK потиска ресурсоемките процеси и стимулира механизма за генериране на нова енергия.

По естествен път този важен ензим се задейства при интензивни физически упражнения, периодично гладуване и контролиран физиологичен стрес. До този момент експертите го свързваха основно с метаболизма, намаляването на възпалителните процеси и клетъчната регенерация. Настоящото проучване обаче е първото, което доказва, че пряката фармакологична стимулация на AMPK влияе положително върху продължителността на живота при няколко коренно различни биологични вида едновременно.

Успех при моделните организми

Постигнатият ефект при толкова разнородни организми дава сериозни основания на учените да продължат тестовете с бозайници.

„Успехът да удължим живота на дрожди, нематоди и мухи е изключително значим факт“, подчертава д-р Хелена Кошем от британския Съвет за медицински изследвания. Според нея следващият етап от научната програма предвижда опити с лабораторни мишки.

От своя страна професор Филипе Кабрейру от същия изследователски екип уточнява, че евентуални клинични изпитвания върху хора са все още далеч в бъдещето. Специалистите отбелязват, че вече съществуват лекарства, които засягат същия биологичен път, но те действат косвено. Директният подход чрез молекулата 991 позволява много по-прецизно изолиране и изследване на биохимичния механизъм.

Биологичната граница на човека

Пробивът с експерименталната молекула повдига отново въпроса за теоретичния биологичен таван на човешкия организъм. Скорошни математически модели показват, че дори при напълно успешно овладяване на всички свързани с възрастта заболявания, хората биха могли да живеят максимално между 150 и 190 години.

Като основна непреодолима бариера пред безсмъртието се посочват естествените мутации в ДНК. С течение на времето те постепенно се натрупват в клетките и в крайна сметка водят до неизбежен срив в работата на жизненоважните органи.