Десет държави включително Гърция влизат в новата отбранителна инициатива на Париж

Франция укрепва ролята си на ядрена сила и привлича десет европейски държави в нова инициатива за разполагане на изтребители „Рафал“, способни да носят ядрено оръжие, в различни части на континента. Стъпката на Париж цели да засили защитата срещу потенциални руски нападения на фона на разколебаното доверие в американските гаранции за сигурност, се посочва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“, цитиран от БГНЕС.

Планът на френския президент Еманюел Макрон, наречен „предно разполагане за възпиране“, предвижда още изграждане на нова инфраструктура, защитени системи за комуникация, ранно предупреждение и обмен на разузнавателна информация със съюзниците. Основната цел на стратегията е руският президент Владимир Путин, който разполага с един от най-големите ядрени арсенали в света и нееднократно отправя ядрени заплахи след нахлуването в Украйна през 2022 година, да бъде поставен пред по-голяма стратегическа несигурност.

„Това създава допълнително усложнение за противника, защото добавя още едно измерение, което руснаците ще трябва да анализират“, заяви Ксавие Шател, съветник на Еманюел Макрон по стратегическите въпроси, по време на конференция по сигурността във Варшава. По думите му инициативата дава на Франция „нови възможности за разпръснато разполагане на ядрените ни сили в случай на ядрена ескалация“.

Кои държави влизат във френския план и как се променя арсеналът

Откакто френският държавен глава обяви плана си през март, към инициативата с различна степен на участие се присъединиха точно десет европейски страни — Великобритания, Германия, Нидерландия, Белгия, Полша, Гърция, Финландия, Норвегия, Швеция и Дания. Трите балтийски държави, които са най-уязвими от руска агресия, не са включени в проекта, а Италия е отказала да се присъедини.

Според европейски представители новата мрежа за защитени комуникации, ранно предупреждение и разузнавателен обмен може да подпомогне и конвенционалната отбрана на континента, ако Съединените американски щати не успеят да защитят съюзниците си в НАТО.

„Живеем във време на по-силно геополитическо напрежение, а Франция разполага с този стратегически потенциал“, заяви норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде. Той уточни, че френският план „не заменя нищо. Той допълва ядрените гаранции, които вече съществуват благодарение на американския ядрен чадър“.

Френската ядрена доктрина допуска използването на ядрено оръжие, когато са застрашени „жизненоважните интереси“ на страната. В речта си през март Еманюел Макрон подчерта, че тези интереси имат и европейско измерение и не се изчерпват с френските граници. „Можем ли да приемем, че оцеляването на най-близките ни партньори може да бъде застрашено, без това да засегне жизненоважните ни интереси?“, попита френският президент.

Париж умишлено оставя неясна точната географска рамка на тези интереси и никога не е давал изрична гаранция за защита на съюзниците си, но списъкът с поканените държави очертава техния обхват. Едновременно с това Франция, която според оценките разполага с около 290 действащи ядрени бойни глави — значително по-малко от САЩ и Русия — ще възобнови производството на ядрени боеприпаси за първи път от десетилетия и повече няма да оповестява публично размера на своя арсенал.

„Нямаме планове да разполагаме ядрено оръжие на финландска територия в мирно време. Имаме обаче планове да създадем стратегическа дилема за Русия“, заяви финландският президент Александър Стуб. „Смятахме, че за нашата сигурност ще бъде полезно да получаваме информация и да участваме в този процес. Не знаем докъде ще стигне той. Вероятно става дума за процес, който ще продължи между 10 и 15 години.“

Едноличен контрол от Париж и факторът Марин Льо Пен

Франция изгражда собствени независими ядрени сили извън структурите на НАТО още през 60-те години на миналия век при управлението на президента Шарл дьо Гол. Страната не участва в Групата за ядрено планиране на алианса, в която влизат САЩ, Великобритания и останалите съюзници. Докато британските ядрени сили разчитат на американски платформи и са под командването на НАТО, а американската програма за споделяне на тактически ядрени оръжия изисква двойно съгласие от Вашингтон и приемащата държава, Париж запазва пълна самостоятелност.

Съмненията дали Вашингтон би рискувал ядрена война заради европейски съюзник датират още от 1961 година, когато Шарл дьо Гол пита американския президент Джон Ф. Кенеди дали САЩ биха пожертвали Ню Йорк, за да спасят Париж, но не получава отговор. Тези опасения се засилиха, след като президентът Доналд Тръмп възприе по-благосклонен подход към Русия на Владимир Путин, сключва енергийни сделки и оказва натиск върху Украйна.

„Има една разлика между Франция и САЩ. Ние споделяме една и съща география, част сме от един и същ континент и сме свързани със съседите си чрез непрекъснати икономически и социални отношения“, коментира Ксавие Шател на конференцията във Варшава.

Съседните държави обаче няма да участват във вземането на решения за употреба на оръжията. „Французите ще ни позволят да участваме в тяхното ядрено възпиране точно толкова, колкото и американците“, пошегува се министър от правителството на европейска държава, включена в инициативата. Засега Париж не създава общ ядрен клуб, а работи чрез десет отделни двустранни координационни групи с всеки партньор, поради което представители на европейските отбранителни ведомства редовно се чуват по телефона, за да сравняват получената от Франция информация.

Запазването на пълния френски контрол цели стратегията да получи подкрепа в целия вътрешнополитически спектър, включително от крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин Льо Пен. Според социологическите проучвания тя води в надпреварата за президентските избори през пролетта на следващата година. Макар партията ѝ на практика да подкрепя инициативата, анализатори предупреждават, че нейно президентство би отслабило доверието на Европа заради предишните ѝ близки отношения с Владимир Путин и скептицизма към европейските ангажименти.

„Проблемът е, че президент от „Национален сбор“ би довел до загуба на доверие и в двете направления: възпирането на Русия и гарантирането на сигурността на съюзниците“, заяви Брюно Тертре, френски експерт по ядрената политика и заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания в Париж. Високопоставен представител на отбраната от участваща европейска държава потвърди, че при идване на Марин Льо Пен на власт целите, фокусът и обхватът на партньорството с Франция ще бъдат подложени на нова оценка.

Ракетите ASMP-A срещу остарелите американски бомби B-61

Въпреки че стратегическият арсенал на САЩ е много по-голям, в Париж и редица европейски столици се смята, че той е предназначен главно за защита на американската територия, а реалният ядрен чадър над Европа се свежда до свободнопадащите бомби B-61 по програмата на НАТО.

„По-добре ли е от нищо? Вероятно. Но това не е и не бива да се разглежда като заместител на разширеното ядрено възпиране на САЩ. Самите французи са напълно наясно с това“, заяви Випин Наранг, професор по ядрена сигурност и политически науки в Масачузетския технологичен институт, който отговаряше за ядрената политика в Пентагона по време на администрацията на Джо Байдън. „Боли ме като бивш американски служител, че това изобщо е необходимо. Но французите изминаха дълъг път.“

Американските бомби B-61 са разработени през 60-те години на миналия век, за да спрат съветски танкови дивизии от Източна Германия, но днес са все по-остарели, а напредъкът на руската противовъздушна отбрана ограничава заплахата им за руската територия. В същото време френските крилати ракети ASMP-A с ядрени бойни глави, носени от изтребителите „Рафал“, са проектирани да поразяват големите руски градове и имат висока вероятност да достигнат целите си.

„Не е ясно дали руснаците са убедени, че французите биха рискували ответен удар срещу Париж, за да защитят Варшава например. Но със сигурност следят внимателно развитието“, заяви Никол Гражевски, експерт по Русия и ядрените въпроси в парижкия университет „Сианс По“. Според нея характеристиките на френския арсенал в някои отношения правят Париж по-сериозна заплаха за Москва от мисията на НАТО. „Бомбите B-61 не са оръжия за водене на бойни действия. Те са преди всичко инструмент за политическо уверяване. За разлика от тях, френският ядрен арсенал може да достигне Русия“, допълни Гражевски.