Мнозина анализатори обаче предупреждават, че този „ядрен чадър“ без участието на САЩ може да се окаже по-скоро политически символ, отколкото реална алтернатива

По време на официалната визита на френския президент Еманюел Макрон в Лондон бе обявено историческо отбранително партньорство между Франция и Великобритания – двете единствени европейски държави, притежаващи ядрено оръжие. Основният фокус на това сътрудничество е координиране на ядрените им арсенали с цел съвместен отговор на всяка „екстремна“ заплаха срещу сигурността на Европа.

Съобщението, направено в контекста на среща между Макрон и новия британски премиер Киър Стармър, е ясен сигнал за промяна в стратегическото мислене на континента. Все повече европейски лидери поставят под въпрос надеждността на Съединените американски щати като дългосрочен съюзник в сферата на сигурността, особено при възможно завръщане на Доналд Тръмп във Вашингтон.

Новото френско-британско споразумение надгражда по-ранни стъпки, включително договори за отбрана с Полша и инициативи за съвместно производство на оръжия със Швеция. Въпреки това, експерти предупреждават, че думата „координация“ не означава „споделяне“. Франция, традиционно поддържаща ядрената си автономия извън НАТО, и Великобритания, чийто арсенал е тясно обвързан с американските технологии, все още имат различия в стратегическия си подход.

„Координацията може да донесе значителни ползи дори и без пълно обединение на силите. Подобна инициатива би позволила компенсиране на пропуски в оперативната готовност и обмен на стратегическа информация за заплахите,“ посочва Андреа Джили, преподавател в университета „Сейнт Андрюс“ предаде Bloomberg TV Bulgaria.

В момента Франция и Обединеното кралство разполагат общо с около 500 ядрени бойни глави – далеч под арсеналите на Русия и САЩ, но достатъчни за възпиране на по-малки заплахи. Според мозъчния тръст Bruegel, модернизирането на тези отбранителни способности ще изисква инвестиции от над 100 милиарда евро.

Френският президент и британският премиер вече са поели ангажимент не само към ядрената отбрана, но и към съвместни усилия в развитието на конвенционални оръжия, ракетни технологии и изкуствен интелект. Този общ подход цели да засили позициите на Европа в момент на глобална нестабилност и конкуренция със световни сили като Русия и Китай.

Мнозина анализатори обаче предупреждават, че този „ядрен чадър“ без участието на САЩ може да се окаже по-скоро политически символ, отколкото реална алтернатива. От една страна, платформата за ядрено възпиране на Великобритания се базира изцяло на подводници, чийто тестови изстрелвания неведнъж са се проваляли. От друга – липсата на единна европейска стратегическа визия и различията в националните интереси остават сериозно предизвикателство.

Въпреки това инициативата на Макрон и Стармър е решителен отговор на засилващите се призиви от Полша и Германия за създаване на собствена „ядрена опция“. Въпросът дали Европа ще успее да изгради надежден и единен отбранителен чадър остава открит, но координацията между Париж и Лондон може да се окаже първата реална крачка в тази посока.