Българските фермери отчитат най-лошата земеделска година за десетилетие

Земеделската 2025 година се оформя като една от най-тежките за българските фермери през последните десетилетия. След пожарите през юли, които унищожиха хиляди декари, стопаните се сблъскват с катастрофални добиви от основни култури заради засушаването и пролетните измръзвания.

"Една такава земеделска година, с извинение за жаргонния израз, ни връща в първи клас", коментира Марк Цеков, управител на биостопанство "Яблена Натура", пред БНТ. Макар зърнопроизводителите да отчитат добри средни добиви от пшеница, очакват минимални количества от царевица и слънчоглед.

Сушата погуби пролетните култури

Илия Проданов от Националната асоциация на зърнопроизводителите обясни причините за провала: "Имаше сериозни измръзвания през пролетта, имаше недостатъчна влага през зимата и много сериозни жеги през юни месец."

Според специалистите, нормално за този период царевицата трябва да е по-висока от човешки ръст. Сушата и липсата на напояване обаче не позволиха на растенията да се развият. При близката жътва земеделците очакват повече разходи, отколкото приходи.

"Само след 20 години се надявам да не се наложи да произвеждаме цитруси", добавя с ирония Марк Цеков.

Овошките също пострадаха тежко

Ниските температури през пролетта попречиха на овошките да се развият нормално. След минималния добив от череши, земеделците очакват и почти нулеви количества при ябълките, крушите и кайсиите.

"Това, което виждате, това ли е остатъкът?" пита репортерът на БНТ Марк Цеков за една ябълка. "Ами, да, това е един от прецедентите, който виждате, че той вече е с петна, пробит. Най-вероятно е въпрос на време да изсъхне и той. Това, което не беше засегнато сега от засушаването, за съжаление, ще пропадне като площ", отговаря производителят.

Проблеми с дините и пъпешите в Добруджа

Сушата и ниските нива на водоемите възпрепятстваха отглеждането на дини и пъпеши в традиционните райони. Производители от Добруджа, които отглеждат 8000 декара, очакват 5-6 пъти по-малко продукция спрямо нормалните години.

"При такъв добив излиза около 200 лева приход на декар, което от една страна трябва да покрие разхода за производството, от друга страна да покрие рентата и от трета страна да има някакъв доход за земеделския производител, който в повечето случаи няма такъв", обяснява Илия Проданов.

Цените остават ниски въпреки кризата

Според експертите, големият проблем за стопаните е получаването на субсидиите от Европейския съюз. Илия Проданов посочва, че цената на пшеницата в момента е по-ниска отпреди 10 години, което означава, че по никакъв начин цената на хляба не се обвързва с тази на пшеницата.

Единствената светла точка за зърнопроизводителите тази година остават добивите от пшеница и ечемик, които се доближават до средните нива през последните години. Това обаче не може да компенсира загубите от другите култури.