Системата RASFF сигнализира за тежки метали и микотоксини в български продукти

Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи на Европейския съюз сигнализира за случаи на замърсени храни с български произход през април 2025 г. Това става ясно от последния месечен доклад на Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Макар и малък на брой за България, сигналите отново повдигат въпроса за контрола върху качеството на храните в страната.

Общият брой нотификации за месец април 2025 г. е 419, като сигналите в категория храни са най-много – 385, за фуражите – 20 и материалите в контакт с храни – 14.

България е нотифицирана два пъти през април, след три нотификации през март. При предупредителните нотификации най-често нотифицираната страна е Германия с 13 известия, следвана от Белгия с 12.

Олово в месо от дивеч

RASFF е нотифицирал България за наличие на високо съдържание на олово в замразено филе от гърди на фазан, изнесено от страната. Оловото е тежък метал, чиято хронична консумация носи сериозни здравни рискове, особено за деца и бременни жени.

Тежкият метал може да причини увреждания на нервната система, кръвта и бъбреците при продължителна употреба на замърсени продукти.

Афлатоксини в слънчогледови семки

Другата тревожна нотификация е свързана с афлатоксин В1 – силно канцерогенно вещество, открито в слънчогледови семки от България. Афлатоксините са микотоксини, които се развиват при неправилно съхранение на семена и зърнени култури.

В категорията "проследяване" България е нотифицирана и за високо съдържание на мелатонин в хранителна добавка, предназначена за сън. Прекомерният прием на мелатонин без лекарски контрол крие опасност от странични ефекти.

Европейски тенденции

Макар да се наблюдава спад от 20% в общия брой нотификации спрямо април 2024 г., притесненията остават. Тежките метали бележат ръст – 67% за кадмий и 175% за олово.

Пестицидите и микотоксините запазват стабилно ниво. Патогенните бактерии, включително "Салмонела" и "Листерия", също продължават да присъстват в редица храни, особено в птиче месо, риба и млечни продукти.

Категориите с най-много сигнали са плодове и зеленчуци, ядки и семена, птиче месо, подправки и билки, както и диетични добавки.

Докладът на ЦОРХВ и системата RASFF показва, че макар броят на нотификациите за България да е нисък, в страната продължават да се засичат рискови вещества в храни с български произход. Това подчертава нуждата от строг вътрешен контрол и постоянен мониторинг на хранителната верига.