Европейската централна банка иска България да подобри управлението

България и Хърватия трябва да направят значителен прогрес в качеството на институциите и управлението. София и Загреб имат много голям прогрес в овладяването на макроикономическите дисбаланси, но все още трябва да направят значителни стъпки по посока на по-добри институции и управление.

Това е записано в публикация на Европейската централна банка, обявена от регулатора преди дни. Експертите от Франкфурт предупреждават България и Хърватия, че точно тази крачка ще бъде решаваща, за да се даде зелена светлина за въвеждането на еврото в двете държави, особено в условията на пандемия от COVID-19, която има сериозни преки отражения върху икономическия живот и може да доведе до различни отклонения, пише 24 часа.

Анализаторите на ЕЦБ са направили цялостен преглед на историята на страните, които са били в така наречената “чакалня” за Еврозоната, и стигат до извода, че валутно-курсовият режим е бил ползотворен за всяка една от тях. Те припомнят също, че двете държави, които миналата година бяха приети в този механизъм, имат споразумения, в които е записан стандартният диапазон на отклонение на валутния курс на местната валута спрямо еврото. Изрично е подчертано, че има постигнато съгласие България да въведе еврото при настоящия курс на лева към единната валута, какъвто е той според валутния борд. Надзорниците от Франкфурт подчертават, че пандемията повишава важността да не се допуска промяна на валутата след въвеждането на еврото, за да не се превърне това в причина за рязко повишаване на цените, от което биха могли да се възползват някои бизнеси.

Още при приемането ни в механизма ERM II, популярен като чакалнята на еврозоната, бе определен курс на лева към еврото. България се присъедини с фиксирания от валутния борд курс 1 eвро за 1,95583 лева. Около него ще бъде поддържан стандартният диапазон от плюс или минус 15%. При по-голямо отклонение ЕЦБ ще може да се намеси, се споразумяха тогава ЕЦБ и БНБ. По-конкретно ЕЦБ ще може да направи интервенция, ако курсът на българския лев се увеличи спрямо еврото до ниво 2,24920 лева за 1 евро. Или ако намалее до ниво 1,66246 лева за 1 евро.

Що се отнася до инфлацията, още в първия конвергентен доклад през 2020 г. от ЕЦБ подчертаха, че

България не изпълнява всички числови критерии за приемане на еврото, защото инфлацията е по-висока от референтната.

Докладите на ЕЦБ и на ЕК отбелязват, че инфлацията в страната е над референтната стойност. През март 2020 г. 12-месечният среден темп на инфлацията в България (измерена през хармонизирания ценови индекс) е 2,6%, т.е. доста над референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова стабилност, посочват от Франкфурт. Подобно на предходния доклад, и в този от ЕЦБ обръщат внимание на факта, че “съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България”, като отново се взема предвид и значителното увеличение на разходите за труд на единица продукция в страната през 2017 и 2018 г. Според ЕЦБ процесът на догонване е много вероятно да поддържа инфлацията в България по-висока от тази в еврозоната, “тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в България още са значително под тези в еврозоната”.

Освен рисковете от по-висока инфлация според ЕЦБ има нужда от реформи за подобряване на бизнес средата, качеството на работа на институциите и борбата с корупцията. Както и със законовите гаранции за независимост на централната банка.

Най-сериозен обаче остава проблемът с качеството на институциите и управлението. Това можело да породи рискове за икономическата стабилност и за устойчивостта на конвергенцията.

“Основните предизвикателства са свързани с институционалната рамка, включително борбата с корупцията, подобряването на функционирането на съдебната система, намаляването на административната тежест за бизнеса и подобряването на качеството на публичните услуги. Недостатъците във функционирането на институциите са значителна пречка за икономическия и социалния потенциал на страната. Въпреки това се предприемат действия за подобряване на бизнес средата, по-специално по отношение на рамката на несъстоятелността и управлението на държавните предприятия”, гласеше първата оценка за нас преди приемането ни.

Конкретна дата за присъединяването на двете държави към еврозоната не е посочена, но на няколко пъти управителят на БНБ Димитър Радев прогнозира, че въпреки кризата това е възможно да се случи през 2024 г