Емоциите завладяха последния ден от празника в Николово
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Дядо Стоян на 76 години впечатли всички с ръченица и спечели награда за най-добър танцьор
Незабравими моменти белязаха финала на тридневния празник на село Николово, който тази година отново потвърди силата на българските традиции и единството на общността. В рамките на Националния фолклорен фестивал "Да се хванем на хорото, на Текето под небето" се разиграха емоционални сцени, които ще останат дълго в паметта на присъстващите.
Най-вълнуващият момент от последния ден бе когато 76-годишният дядо Стоян излезе на сцената и с невероятна енергия изпълни ръченица. Публиката избухна в аплодисменти, а кметът на селото Златан Ванев лично му връчи специална награда за най-добър танцьор. Този жест показа, че фолклорът няма възраст и че страстта към българските танци може да вдъхновява всички поколения.
Богата програма за най-малките
Сутринта десетки деца се включиха в образователни работилници по народно творчество, където се учиха на бродиране на шевици и рисуване на народни носии. Аниматорите от "Миньоните" превърнаха деня в истински празник за най-малките посетители, а по-късно шоу "Фламинго" ги заради с фокуси и огромни плюшени приятели.
Тези дейности показаха грижата на организаторите да запазят интереса на младото поколение към българските традиции чрез съвременни и атрактивни форми.
Емоционално послание за единство
В края на празника кметът Златан Ванев отправи трогателни думи към присъстващите. "Благодаря от сърце и за пореден път се убедих, че когато сме единни и обединени, българите можем всичко", каза той, припомняйки как жителите на селото и доброволци от Русе заедно се бориха с големия пожар в Николово преди време.
Традицията продължава
Фестивалът "Да се хванем на хорото, на Текето под небето" отново доказа своята значимост за запазването на българската култура. Събитието се организира от кметство Николово и читалище "Пробуда - 1901" с подкрепата на община Русе, като кметът Ванев осигурява награден фонд от личните си средства.
Най-важното пожелание в края на празника бе едно - да се хванат отново на хорото догодина, под небето на Текето, където традициите оживяват и обединяват поколенията.





































