Годишните количества на валежите се запазват, но засушаванията се удължават

Глобалните промени в климата водят до по-чести и по-интензивни екстремни метеорологични явления на територията на България, съобщават от NOVA. По време на телевизионно участие във вторник вечер, географът от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките (БАН) професор Емил Гачев представи анализ на тенденциите при валежите и зачестилите пожари в страната. Според учения, въпреки че общото количество на валежите на годишна база остава без съществена промяна, тяхното разпределение във времето се изменя драматично, което предизвиква по-дълги периоди на засушаване.

Субективното усещане за бедствия

В съвременното общество съществува повишено усещане за тревожност заради мигновения достъп до информация. Професор Гачев обръща внимание на този психологически феномен, който често изкривява реалната представа за честотата на природните катаклизми спрямо предходни десетилетия.

„Когато говорим за бедствия, трябва да имаме предвид и едно субективно измерение - днес сме много по-информирани и за всяко събитие веднага получаваме информация. В миналото е имало екстремни явления, за които не е имало кой да съобщи, че са се случили на дадено място. Този субективен аспект създава усещане за по-голяма тревожност в обществото“, обяснява експертът от БАН.

Новата реалност на бурите

Промяната в глобалната температура носи след себе си верижна реакция от локални изменения. Тези процеси не протичат равномерно навсякъде, но общата тенденция е към засилване на екстремния характер на времето и скъсяване на периодите между тежките бури.

„В световен план промяната е в глобалната температура. Тази промяна влече тънки изменения след себе си, които на нашето локално ниво се изразяват в увеличаване на честотата на екстремните явления и в увеличаване на екстремността на самите явления“, посочва климатологът и допълва: „Например буря, която се е случвала един път на 100 години, става един път на 20 години.“

По-малко дъждовни дни, по-дълга суша

Ученият предупреждава да не се правят прибързани генерални изводи на базата на единични аномални години, тъй като в климата съществуват естествени колебания. Дългосрочните данни сочат безспорно затопляне, но режимът на валежите показва по-скоро структурни, отколкото чисто количествени изменения.

„При нас имаме едни дългосрочни промени на климата, които се изразяват в затопляне, но валежите на годишна база не са се променили съществено. Това, което наблюдаваме, е известна промяна в начина, по който вали, и в разпределението. За части от страната имаме увеличаване на дължината на безвалежния период и намаляване на броя на дните с валеж, което означава по-голяма сухота“, анализира професорът.

Освен природните фактори, ключова роля за справянето с кризите има подготовката на институциите и отговорността на самото общество. Според данните, цитирани от географа, човешкият фактор остава основната причина за възникването на огнените бедствия през лятото.

„Когато говорим за пожарите, не е въпрос само в техниката, а в ограмотяване на хората, защото 95% от пожарите са резултат от човешка небрежност или злоумишлено действие“, категоричен е Емил Гачев.