Френският президент предложи военна подкрепа на съюзниците

Френският президент Еманюел Макрон призова за спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН след безпрецедентната ескалация на напрежението и директните военни удари между САЩ, Израел и Иран. Въпреки дипломатическия тон на официалното си изявление, държавният глава потвърди готовността на Франция да окаже военна подкрепа на своите съюзници в региона, предаде БТА.

Двойният аршин на дипломацията

В публичната си позиция френският лидер определи избухването на открит военен конфликт като изключително сериозна заплаха за международния мир.

"Текущата ескалация е опасна за всички. Тя трябва да спре", заяви Еманюел Макрон в социалната мрежа "Екс".

Зад призивите за деескалация обаче прозира ясният геополитически интерес на Париж. Докато настоява за спешни преговори, президентът категорично заявява, че Франция е готова да предостави необходимите средства за защита на своите най-близки партньори. Този ход на практика затвърждава френското военно присъствие в зоната на конфликта, предвид ключовите бази на страната в държави като Обединените арабски емирства и Катар.

Скрит призив за смяна на режима

Особено внимание предизвиква острата реторика на френския президент спрямо Техеран. Вместо неутрален тон, присъщ за международен медиатор, той директно атакува легитимността на иранското правителство.

"Иранският народ също така трябва да има възможност да изгражда своето бъдеще свободно", категоричен е Еманюел Макрон.

Той допълва, че действията на ислямския режим го дисквалифицират и налагат властта да бъде върната в ръцете на народа. Тази позиция издава политически дневен ред, който далеч надхвърля простото постигане на примирие в Близкия изток.

Институционален пиар на фона на кризата

Искането за незабавно свикване на Съвета за сигурност на ООН идва в исторически момент, когато институцията е системно блокирана от правото на вето на глобалните играчи. Това превръща призива на Париж по-скоро в стратегически пиар ход за европейска консумация и оправдаване на бъдещи западни действия, отколкото в реален инструмент за спиране на мащабната война.