След Възкресение Христово християните заменят "Добър ден" с традиционния поздрав в продължение на 40 дни

В продължение на 40 дни след Възкресение Христово (до Спасовден) християните трябва да се поздравяват с традиционния поздрав "Христос воскресе!" вместо с обичайното "Добър ден". Това съобщава професор Маргарет Димитрова от Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Свети Климент Охридски".

Експертът пояснява, че в българската езикова практика се използват стари форми на тези думи с техния църковнославянски изговор и правопис: "Христос воскресе!" с отговор "Воистину воскресе!". Тази архаична формула създава по-висок стил на общуване между вярващите.

Според професор Димитрова е напълно приемливо да се използват и новобългарските книжовни форми "Христос възкръсна!" и "Наистина възкръсна!". Специалистът обаче предупреждава, че са неприемливи хибридните форми като "Христос възкресе", "возкръсна", "Воистина/Воистине возкресе" и подобни смесвания на старата и новата форма.

Езиков анализ на формулата

Представката на глагола в минало свършено време в старата формула е "воз-", която според старобългарския и църковнославянския правопис се изписва "вос-" и така се изговаря, защото фонемата /з/ се произнася като /с/ пред беззвучния консонант /к/.

В съвременния български книжовен език и в много български говори тази представка е "въз-" (както във "възкръсна", "възвелича", "възкача"), но църковнославянският изговор остава "вос-", който се среща и в някои български диалекти.

Професор Димитрова отбелязва, че в старата глаголна форма отсъства наставката "-на", както е в старобългарските ръкописи и в църковнославянските книги, а също и в някои български диалекти (например "паде" вместо "падна").

Лингвистично обяснение на отговора

Отговорът "Воистину воскресе" започва с църковнославянската форма "воистину" - наречие, произлизащо от старобългарския предлог "въ" и винителен падеж на думата за истина - "истинѫ".

В църковнославянския няма голяма носовка, а на нейно място стои буквата "у", защото в източнославянските и в повечето южнославянски езици, както и в крайните западни български говори, праславянската задна носова гласна "ѫ" е преминала в /у/. Това е различно от много български говори и от книжовния език, където наследникът ѝ е гласната /ъ/ (път, гъска, въдица).

През XVIII-XIX век това "у"-произношение дори е било престижно сред българите. Днес в речевия етикет след Великден продължаваме да използваме наречието "воистину" с църковнославянски изговор, което означава "наистина, действително, без съмнение", пояснява професор Маргарет Димитрова.