Проследяват 150 години проучвания на мамути край река Дунав

Над 450 стъкленици с препарирани животински екземпляри и около 900 листа с хербарий на повече от един век се съхраняват в Екомузея с аквариум в Русе. В основата на тази мащабна научна колекция стои роденият през 1866 година русенски учител и природоизпитател Васил Ковачев, от чиято смърт се навършват точно 100 години. Неговият труд полага основите на отдел „Природа“ към РИМ - Русе и поставя началото на палеонтологичните проучвания на мамути в крайдунавския регион, съобщават от БНТ.

Уроци сред природата вместо суха теория

Сред стотиците съхранени преди повече от век екземпляри в русенския музей посетителите могат да видят морска лисица, кримски гущер и високомуцунеста морска игла. Васил Ковачев е сред пионерите на естествените науки в България в годините непосредствено след Освобождението. Поради липсата на достъпна научна литература по онова време той се самообразова, след което започва работа като учител, за да предаде знанията си на младите хора.

„Във функцията си, когато стъпва като учител в Русенската мъжка гимназия, той е разбрал, че трябва да помогне по някакъв начин на тези ученици от тях да станат бъдещи негови колеги. Но как да стане това? Единственият начин бил той да създава помагала, учебници, определители, за да може да се случи това нещо“, разказва Красимир Киров, уредник в отдел „Природа“ на РИМ - Русе, цитиран от БНТ.

За да не отегчава гимназистите със суха информация, преподавателят въвежда изцяло нов за времето си подход, който се прилага в образованието и до днес. Вместо да държи младежите само в класните стаи, той събужда техния ентусиазъм за приключения и научни открития на открито.

„Прави един коренно различен метод на обучение - взима ги на терен, както се казва в съвремието, да събират материали. И се събират от растения, животни, каквото се сетите. И всичко това отива в колекциите на Русенската мъжка гимназия“, допълва Красимир Киров. Именно тази богата училищна сбирка по-късно прераства в музейния отдел „Природа“ към РИМ - Русе.

От аптекаря Георг Силаги до бирената фабрика

Освен със зоологическите и ботаническите си сбирки, русенският музей е тясно свързан и с проучването на праисторическите гиганти по поречието на река Дунав. В експозицията на Екомузея с аквариум днес са изложени зъб от праисторически слон, живял преди около 15 милиона години, както и единствената запазена в света долна челюст на най-ранния вид евразийски мамут.

„Оказва се, че имаме 150 години от откриването на мамутски кости за първи път в река Дунав тук при Русе. Един много значим местен жител – Георг Силаги, който е професионален революционер – участва в Полското въстание, аптекар в Русе – открива първата аптека, Силаги открива мамутски кости и ги изпраща в Будапеща, където са приети в местен музей“, обяснява директорът на РИМ - Русе проф. Николай Ненов, цитиран от БНТ.

По времето на това първо откритие Васил Ковачев е все още дете, но няколко десетилетия по-късно самият той получава шанс да изследва подобна праисторическа находка в града. Поводът е мащабен строеж в края на деветнадесети век, който разкрива нови палеонтологични тайни под земята.

„Вървят едни изкопни строителни работи покрай създаването на бирената фабрика и тогава работниците се натъкват на едни странни камъни, които всъщност представляват кости на космат мамут. И така през 1894 година излиза статията, Васил Ковачев прави първото си палеонтологично проучване и публикация на косматия мамут, който през 2026 година отново стана част от нашите фондове от находката от Ряхово“, посочва уредникът Красимир Киров.

Признание в ботаниката без научни титли

Макар да оставя огромно наследство и да описва за първи път редица представители на местната флора и фауна, Васил Ковачев няма официална научна титла и остава сравнително слабо познат за широката общественост век след кончината си. Неговото име обаче е увековечено в ботаниката чрез кръстения на него вид растение ковачев зановец.

Днес паметта за будния учител и изследовател продължава да живее сред залите на Екомузея с аквариум в Русе, където вековните стъкленици от Мъжката гимназия съжителстват с най-новите палеонтологични находки от фосили на мамути, открити в региона през тази година.