Историята на 77-годишния русенец и четиримата му внуци трогна хиляди хора

77-годишният Христо Димитров от Русе отглежда съвсем сам четиримата си внуци на възраст от 6 до 21 години, след като държавните институции напълно забравиха за съществуването им. Тежката съдба на русенското семейство стана публично достояние не чрез доклад на социалните служби, а покрай участието им в телевизионния формат "Бригада нов дом".

Възрастният мъж, който в миналото е бил надежден футболист и е достигал до европейско първенство за юноши, днес води ежедневна битка за физическото оцеляване на момчетата.

Трагедия след трагедия и пълна институционална апатия

Семейството е връхлетяно от поредица жестоки удари. През 2004 година Христо губи съпругата си. Години по-късно синът му, който работи под огромно напрежение, умира в съня си, а майката на децата се разболява тежко. Положението става критично след пожар в дома им, което предизвиква единствената намеса на държавата. Социалните служби се появяват, колкото да настанят административно децата при дядо им, предпазвайки ги от разделяне в приемни семейства, след което изчезват от живота им.

"Никой не ни помага. Сам съм. Всички починаха. Няма", признава Христо Димитров с огромна болка пред телевизионните камери.

Липсата на финансова и психологическа подкрепа принуждава по-големите внуци да поемат ролята на възрастни твърде рано. 21-годишният Ицо работи в Бургас, за да изпраща пари, а 19-годишният Валентин се труди в сферата на строителството. Най-малките – Александър на 6 години и Григор на 15 години, приемат дядо си като свой баща.

Рейтингът като заместител на социалната политика

Случаят в Русе е ярко доказателство за тенденцията частни инициативи и комерсиални телевизионни предавания да изземват функциите на социалното министерство. Докато водещата Мария Силвестър емоционално коментира, че историята ги кара "да правят невъзможното", зад кадър остава големият обществен проблем – защо оцеляването на едно българско семейство зависи от това дали ще бъде одобрено за участие в риалити формат.

Въпреки тоталната липса на държава, дядо Христо не губи воля за живот. "Така съм щастлив, че ги гледам. Тежко е, ама...", споделя възрастният русенец, доказвайки, че семейната обич често остава единствената опора в една неработеща система.