Името Илинденска Македония е посегателство върху българската история, но по-важно е кой Илинден ще бъде в основата.

Това каза доц. д-р Александър Гребенаров, председател на Македонски научен институт, в интервю за Агенция "Фокус" във връзка с информацията, че възможен вариант за името на Македония е Илинденска Македония.

„Убеден съм, че до каквото и да се допрем като извод и извор от епохата на Илинден – летописи, дневници, писма - няма други чувства освен български. Няма друг език, на който да са си говорили и на който да си писали дейците, освен български. Нямало е друга идея, освен освобождение на македонските българи от османско робство и евентуално бъдещо присъединяване на Македония към България. Това ще бъде едно преиначаване на историята, ако се приеме това име“, коментира той.

Според него това е опит една част от Илинденско-Преображенското въстание да се обособи от българската история. Доц. Гребенаров посочи, че за него е по-важно какво значи Илинденска Македония и кой Илинден ще бъде в основата, за да се нарича така държавата.

„Предполагам, че се визира Илинден от 1903 г., но по-удачен вариант е 2 август 1944 г., като датата не е случайна. Първото антифашистко събрание за народно освобождение на Македония е свикано точно на 2 август 1944 г. от Инициативен комитет. Тогава се взема решение да се обяви бъдещата демократична държава Македония. Председателят на това заседание е Ченто – лицето и дееца, който след няколко години ще попадне в дългогодишен затвор и тежки перипетии в по-нататъшната си съдба“, каза доц. Гребенаров.